Tag Archives: римски мост

крепост Лютица

В неделя, точно на Великден, решихме да си направим разходка някъде около Мандрица. След кратко обсъждане решихме да отидем (или поне да се разходим, пък до където стигнем) до крепостта Лютица. Тук е момента да спомена, че според картата ми на GPS-a (BG OFRM 5.80), има две точки означени с „Крепост Лютица“ (вече им писах за проблема) и естествено първия път избрах грешната. Хубавото беше, че до грешната можеше да се стигне с кола, но ние все пак решихме и походихме около километър преди върха. На върха се оказа някакво военно поделение, но поне имаше хубава гледка и хубави полянки. Върнахме се в Ивайловград и след кратка разходка, решихме все пак да пробваме да отидем до Лютица през стандартния път, който тръгва от квартал Лъджа.

В квартал Лъджа в Ивайловград има табела за крепостта Лютица, на която пише че е на 6 километра, но след неделното ходене, мисля че е повече. Първоначално се тръгва по черен път, минава се покрай ивайловградския манастир „Св. св. Константин и Елена“ (който оставихме за на връщане) и по едно време се стига до табела, на която пише че пътят до крепостта е непроходим за леки автомобили. Имаше и други останали автомобили и ние решихме да оставим и нашия тук. Продължихме пеша. След няколкостотин метра видяхме отбивка за стар римски мост. Видях на GPS-а, че става дума за 200 метра отклонение и така видяхме и Атеренския мост.

Продължавахме по черния път и недоумявахме защо точно е непроходим за коли. Чак може би 2 километра след мястото, където оставихме колата, пътя се пресича от река и в хубаво и сухо време спокойно може да стигнете с колата до тук. След като преминахме реката, попитахме една слизаща група туристи дали остава много и те ни казаха, че „то пътя сега започва“. Това не ни обезкуражи, напротив решихме да цепим право нагоре през гората. Обаче така дори беше по-трудно. По едно време излязохме отново на пътя и точно когато си мислихме да се отказваме, защото нямаме храна, водата свършва, а и сме с малко дете, видяхме една табела, че до крепостта остава един километър. Решихме все пак да го направим. По билото, все нагоре и пристигнахме най-накрая !

Лютица наистина е голяма крепост. Направо бих я нарекъл огромна ! Или поне е била. Сега е в доста лошо състояние и доста обрасла. На места има започнати археологически проучвания, но според мен не са завършени. Въпреки това, и въпреки трудния път, препоръчвам да посетите Лютица. На места огромните стени са доста добре запазени, а ограденото място според мен е колкото някое малко село или махала. От крепостта има чудесна гледка доста на далече.

След кратка почивка, изяждайки последните парченца Какино Тане, решихме да потегляме на обратно. Точно в това време на входа на крепостта се появи един огромен джип. Заговорихме се малко и се разбрахме, ние да тръгваме, а след това по пътя може да ни настигнат и да ни качат, въпреки че бяхме 5 човека. Вървяхме надолу и точно когато Габи вече каза, че спира да чака джипа и няма да продължи повече, те се появиха и ни взеха 🙂 По принцип мразя когато някакви джипове се разхождат по пътеките, но в този случай наистина бяха спасители. Върнаха ни до колата и бързо-бързо се прибрахме изморени и изгладнели в Мандрица.

п.с. Минахме и през Ивайлоградксия манастир, но той се оказа заключен.

Топъл уикенд

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂