Tag Archives: концерт

Култур Шок в Пловдив

Не знам как, но бях пропуснал, че Култур Шок ще идват в Пловдив. Вчера почти случайно видях един туит на Култур Шок

Това се случи в 9 вечерта, и почти веднага се навих да ходя. Видях, че Марин се е чекирал там, и си викам, че поне ще имам разни познати. Не че не бих и отишъл сам на Култур Шок. Божидар точно беше заспал, извиках едно такси и му казах Polinero place 🙂 Там видях Дарко и Елица и си прекарахме чудесно! Гледам Култур Шок поне за 5-и път и всеки път правят страхотно шоу. Дори бях малко притеснен, че ще претупат нещата в малкия пловдивски клуб, но си направиха цял концерт от почти два часа и си личеше, че много им хареса. На публиката също, въпреки че беше доста малко (май наистина е куцала рекламата и доста хора не са разбрали – както и аз).

Култур Шок

Узана поляна и други случки

Малко преди изминалия уикенд почти случайно научихме за фестивала Узана Поляна и след като нямахме други планове, решихме да отидем. Още от петък вечерта затръгвахме, но така и не успахме и в крайна сметка тръгнахме в събота сутринта. Оказахме се изцяло мъжка компания – Дарко, Ники и аз натоварени в колата на Спасчо. Другата кола с Елица и Зорница успяха да тръгнат още предишната вечер. Все пак фетивала беше основно петък и събота, така че ние общо взето го изпуснахме половината. От друга страна го давахме абсолютно спокойно – бяхме тръгнали на почивка в планината и да избягаме от жегата в Пловдив. Затова и в Габрово решихме да заложим на сигурно и си купихме две бутилки Узо и готова храна за 2 дена.

Бях в Узана за първи път и мога да кажа, че много ми хареса – красива природа. Въпреки че не разгледахме много наоколо, а се моткахме предимно из фестивала. Общо взето фестивала беше събор на различни еко организации или местни сдружения. На нас хубавото беше че се видяхме с Гената, Янина и другите. Междувременно пийвахме бири за левче 🙂 Вечерта имаше и музикална програма. Малко ни хвана яд, че изпуснахме Миленита, която беше предишната вечер, а гледахме PIF. Поне след това Kayno Yesno Slonce бяха страхотни ! Музиката им, съчетана с мястото, хората и атмосферата паснаха страхотно. Наоколо имаше и много хора, които въртяха огън.

В неделя на фестивала нямаше почти нищо, но ние по всякакъв начин се опитвахме да стоим по-дълно и да не се връщаме в жегата в Пловдив. Елица и Зорница тръгнаха още суринта към Крушунските водопади, но на нас не ни се ходеше толкова далече и си избрахме по-близка дестнация – Трявна. Когато казахме на Янина, че ще ходим натам, веднага ни намери една нейна позната, която да вземем на стоп. Оказа се, че тя вече е тръгнала но ни изчака в Габрово. Тръгнахме от Узана към 2 часа следобяд в най-голямата жега, взехме Надя (така се казваше момичето) и като ни предложи да й отидем на гости в нейната къща в Трявна не се чудихме много. Трябваше някак си да изкараме времето поне до 5-6-7 часа, за да мине най-голямата жега. Оказа се че къщата всъщност не е в Трявна, а в едно селце на близо – Явор. Дори не селце, а направо махала, защото в него живееха само 3 човека. Така се оказахме в чудесната къща на Надя (която всъщност се казва Надежда Максимова) насред гората, в която тя си живее сама и отглежда сумати неща. Ние изкарахме страхотни няколко часа първо на верадната, а след това на сянка под 100 годишния орех в двора на Надя. Едни такива „случайни“ срещи могат да ти направят деня. А Явор е чудесно място и се надявам да го видя пак.

За финал на вечерта разгледахме и Трявна. Странното беше градът ми беше препоръчан от един couchsurfer, който имах предишната седмица, а аз не бях ходил там. Е, сега си поправих тази грешка. Наистина е грешка, защото Трявна е много хубав град и си заслужава да се посети. Ако минавате наоколо обезателно се отбийте да го разгледате.

Прибрахме се в Пловдив към 23 часа, но температурата все още беше 30 градуса !

16-18 септември

Скоро не съм писал тук, но и нямам настроение за това. Все пак изминалия уикенд се случиха няколко неща, които си струва да запиша. Още в петък вечерта започнах с метъл концерт в Пъзела. Спастнята свириха по случай рождения ден на S!ckFlag и решихме да отидем. Първи бяха Delate, които само няколко седмици преди това гледах в Стрелча. След това се изкефих на Unhumanity, и в крайна сметка това ми стигна и не останах да видя рождениците. Вечерта завърших в Петното, която му беше първата за новия сезон 🙂 Легендарния DJ Soupdragon, разбира се откри първата вечер.

Събота беше нощта на музеите и галериите, но през деня аз имах намерението да отида до Гребния канал, за да видя европейското първенство по гребане, но когато стигнах, всичко вече беше свършило за деня. В крайна сметка отидох във Водолаза на бира и цаца 🙂 Вечерта в Нощта си знаех, че ще е препълнено с хора, затова просто отидох на Античния театър на концерта на Максим Ешкенази (част от Fortisimo Fest)и много се радвам че това беше единственото събитие, което посетих. Концерта беше много добър. След това минах за малко през ArtNewsCafe и в крайна сметка завърших на Конюшните на царя, където тази вечер Легендарния закриваше летните сцени.

В неделя отново направих опит да стигна на време за европейското по гребане, но отново неуспешно. Видях се с Carolin от Лайпциг, защото нямаше как да се видим предишната вечер. И докато стигна до гребната вече всичко прибираха. Поне се организирахме и отидохме в Бойково на кръчмата.

Нищо подобно 2

Изпълних си заканата за три последователни фестивални уикенда. Къде за повече, къде за по-малко но бях и на трите места – Бургас (за Spirit of Burgas), язовир Голям Беглик (за Беглика фест) и сега в Стрелча (за Нищо подобно фест). Миналата година, първото издание на Нищо Подобно Фест беше едно незабравимо преживяване, и не исках да пропусна тазгодишното. Този път бяхме по-малка група, но то и като цяло събитието беше видимо по-слабо посетено. Миналата година из целия град се усещаше, че е пълно с гости, докато сега всичко беше много по-спокойно. Това обаче не попречи фестивала да бъде не по-малко силен от миналата година. Ние поне много се забавлявахме. Седнахме на килимче близо до тъч линията и се събрахме с компанията на Спастнята.

Откриването започна почти на време в 19:30. Веднага след това започна много приятен сет на Revivalist Echoes. Много добро начало. Веднага след тях на сцената излязоха асеновградчаните от Plastic Bo.


Честно казано те ми бяха едни от малкото познати ми имена и знаех какво да очаквам. Представиха се много добре и фестивала започна с пълна сила. Започнаха вече да идват и повечко хора, но както казах, като цяло не бяха много.
Следващите бяха рапърите от Bezizhodica, който от самото начало ни показаха какво могат и не се спряха до края на изпълнението си. Много ни харесаха.

Следващи бяха Delate – групата, която най-много ни хареса. Някакъв тежък hardcore, но много добре се представиха. Отгоре на всичко са пловдичани, а не ги знаех. Понякога така се случва, но и затова са фестивалите – да си намираш по някоя готина банда.

Следващата група Mazut по описание в програмата ми се струваше, че ще ми допаднат, но нещо не се получи така. Много много не ги слушах.

Групата, която трябваше да закрие частта от фестивала с изпълнения на живо беше Da Small Tragoediaz, които обаче имаха някакъв проблем и излязоха без основния си вокалист. Въпреки подкрепата от останалите групи от фестивала, някак си не успяха да се представят като „хедлайнер“ и да ни довършат след като предишните банди така ни вдигнаха настроението. Някак си очаквах повече от тях.

Нощната DJ програма тази година нещо не ми допадна. Уж trance и progressive, но нещо ми се стори доста еднообразно. Може пък и вече алкохола да ни беше дошъл в повече и в крайна сметка си разпънахме палатките и малко след това си легнахме. Не можахме да хванем сенчесто място в къмпинга и сутринта още към 8 се наложи да станем, защото слънцето нагорещи палатката. За сметка на това след обяд се наспах на полянката около минералния басейн 🙂

Като цяло се получи отново чудесен фестивал, незаслужено слабо посетен. Идеята и мястото много ми харесват, затова догодина пак ще съм там с удоволствие !

Духът на Бургас 2011

Тази година малко ми кипна всичко и си казах „майната му, отивам на фестивал“. Програмата на втория ден на Spirit of Burgas ме впечатли достатъчно, че да тръгна сам от Пловдив. На място естествено се видях с много хора. В четвъртък след 18 часа в последния момент си купих един билет от Music Center-а и в събота сутринта запалих Астралката към Бургас. За мое искрено учудване не срещнах нито един стопаджия и така пътувах сам.

Фестивалната вечер започна с P.I.F., които обаче а изслушах от тераската в Морската градина, докато чаках да се съберем. Звучаха добре и хората, които са ги гледали са доволни. Първата група, която реално гледах бяха La Muchedumbre На Тъмно сцената, които Гурко ми ги препоръча. Бяха нещо като ska и звучаха весело, но не мога да кажа че ме впечатлиха особено. Може би трябва да им обърна отново внимание. А и сега ги слушах само малко докато от основната сцена не се чу, че започват Skunk.

Концерта на Skunk Anansie беше невероятен. Според мен най-добрия на фестивала. Всички от групата се раздадоха напълно и дори им личеше че се кефят. Skin на няколко пъти минаваше по цялата сцена и слизаше до публиката, като на края просто тръгна да ходи върху морето от ръце. Беше невероятно. Почти на самия край на концерта пък просто влезе между хората и накара всички да клекнат. След като всички се наведоха и замлъкнаха, последва кулминацията на едновременно избухване на цялата тълпа. Както казах – невероятен концерт !

Веднага след Skunk Anansie отидох на Jack Daniel’s сцената, където започваха моите любимци от Kultur Shock. И този път бяха страшни ! Аз си мислех да ги изгледам и да се върна да видя Moby, но не стана точно така. Нито Kultur Shock искаха да свършат последния си концерт от турнето, нито ние (публиката) ги оставяхме да го направят. След като си тръгнаха последва бис, но и след него не спираха виковете „Култур Шок“, след това Джино каза просто „добре, заслужихте си го !“ и направиха още 3-4 песни и импровизации. Беше едно безкрайно и приятно изживяване ! Парис (любимата ми жена от групата) отново беше страхотна. Останалите също, разбира се. Цялата група винаги се раздава напълно.

Kultur Shock направиха един двучасов концерт и когато най-накрая свършиха и реших все пак да отида до главната сцена да видя Moby, хванах само песен и половина. Като аз разбира се бях на съвсем друга вълна. Като все пак усещането беше на неповторим концерт. Коментарите след това също бяха много положителни. Според Moby пред него имаше 40 000 човека и всички скачаха и пяха като един. Едно неописуемо преживяване да си част от тази тълпа.

Реших да посетя изпълнението на The Pomorians, като дори си мислех, че съм ги изпуснал. Отидох на На Тъмно сцената, където с радоста установих, че още не са. Обаче това, което видях леко ме разочарова – Янко беше толкова пиян, че почти не можеше да говори. От него разбира се винаги го очаквам това, но този път беше много повече. Свиреше със скъсана струна на бузукито, а смяната на китарата му отне сигурно 10 минути. Това чак леко ме подразни.

Някъде по време на изпълнението на The Pomorians установих, че вече е след 2 часа през нощта, а аз съм изпил само една бира в 22 часа по време на La Muchedumbre, като през цялото това време не съм се спрял. Реших че е време за почивка и се излегнаха на хамаците на Мастика Пещера с биричка в ръка. Малко след това отидох до шатрата на цирк Кумбо, където се прожектираха неми филми с Чарли Чаплин. Беше забавно и релаксиращо.

Минах за последно през главната сцена където вече бяха започнали хората от HMSU. Беше готино не е моята музика. Иначе хората се кефиха. Единствено на сцената На Тъмно продължаваха някакви бг реге-та (Zionilionz Reggae Experience според програмката която имам), които горе-долу ставаха. Аз си мислех че минали години имаше концерти до по-късно ?!?

Някъде към 4:30 си тръгнах от единствената ми фестивална вечер и отидох да подремна в колата. Бях толкова доволен и изморен, че дори спах много добре. Много добре се получи този Spirit of Burgas. Поздравления за организаторите !

Из северозападна България

Изминалите 4 дни си направихме едно от най-хубавите пътешествия от последните няколко години. От онези хубавите, които не знаеш дали въобще ще се случат и къде точно ще ходиш. Но да започна от начало. Всичко започна по някое време миналата седмица, когато Елица видя този фестивал в едно малко северозападно село. Беше една от поредните идеи какво да правим през четирите почивни дни около 24-ти май. Така и не можахме да се съберем много хора. В крайна сметка в събота сутринта с Дарко решихме да потеглим към Горна Бела Речка. Ели беше в Казанлък и за по напряко, трябваше да минем от там да я вземем. След като стигнахме в Казанлък, първо седнахме в една кръчма да ядем, след това напазарувахме от местния Кауфланд. Беше станало към 4 часа следобяд, но решихме до вечерта да стигнем до Бела Речка. Ето такива планове си правехме през цялото време – не по-дълги от до края на деня. За по-красиво минахме по подбалканския път до след Златица някъде, където по един пряк път стигнахме до Хемус. По магистралата продължихме до Ботевград. От там Мездра, Враца и чак след това заобиколихме врачанския балкан към Горна Бела Речка. (скоба. решихме някой ден да си направим Ботев пътешествие. да се съберем на стадион Ботев в Пловдив, от там да отидем в Калофер, след това Ботевград, Околчица и да завършим в Козлодуй. затварям скобата).

Горна Бела Речка се намира в природен парк „Врачански балкан“ и е много красиво. Броени метри преди табелата ни посрещна една голяма сърна, която мина през пътя. Беше много красиво ! Пристигнахме на свечеряване и започнахме да си търсим място за палатка. Не искахме да сме в селото, където вече започваше да се пълни с хора, затова си намерихме една хубава полянка малко извън селото близо до реката. Веднага си направихме лагер, огнище, запалихме си огън и си приготвихме вечеря. След това отидохме в селото, където в кметството фестивала вече си беше започнал. Хванахме концерта на класическа китара на Ganesh Del Vescovo. Много добър. Ако имаше пак китарен фест в Пловдив, Дарко каза, че щеше да го покани (между другото знаете ли че няма да има и фолклорен фестивал това лято?). На концерта съвсем ни изненада като се появи Игор от цирк „Кумбо“, който беше в Мандрица на детския празник. Много се зарадвахме взаимно и четирите дни се виждахме постоянно.

На сутринта осъзнахме, че лагера ни съвсем не е перфектен … не, този път беше на някоя главна пътека, или на козя такава или пък да ни беше студено … точно обратното – припомних си какво е ставане рано-защото-не-се-трае-от-жега-в-палатката ! Въпреки прогнозите за променливо време и дъждове, всичките ни сутрини бяха тотално огряни от жарко слънце. Това поне ни помогна да ставаме сравнително рано.

Неделята решихме да изкараме цял ден в Горна Бела Речка на фестивала „Goat Milk. Въпреки „ранното ставане“ все пак изпуснахме сутришната йога, след това Ели отиде на разходка по козите пътеки в гората, а ние с Дарко се излежавахме на полянката и след това отидохме да видим Игор. След това реших да отида на лекцията за „Slow food“, но тя се превърна в демонстрация и представяне на кози сирена, извари и кисели млека и аз не го издържах. Обаче след лекцията на поляната видях норвежко кафяво сирене, презентирано от една норвежка, и дори го опитах малко (ама нали знаете колко малко опитвам). Следобяд бях на срещата с кметовете на Монтана и Вършец за положението на северозападна България. Общо взето до нищо не се стигна, но поне се говори. Изпуснахме откриването на фотографската изложба, защото се бяхме върнали до палатката за вечеря, и точно след като запалихме огън заваля малко и развали всичко. Междувременно Гената се появи с един познат за една вечер и всички заедно ядохме преди да се върнем в селото. Отидохме точно за джаз концерта на Мишо Йосифов Джаз Сикстет. И добре че го направихме – получи се невероятен концерт. Цялата публика не ги оставихме да си тръгнат, докато не минаха през хората, след няколко биса, през хората и излязоха през централния вход 🙂 За финал на вечерта беше „дългата нощ на балканското документално кино“, където изгледахме филма „Коридор #8“. Аз лично останах много доволен от филма. Само месец и нещо след като бях в Албания, където постоянно говореха за този път, отново видях познати места. Мисля, че беше точното време да гледам този филм. За останалите филми не ни останаха сили и отидохме да спим.

Няма как да не сравня фестивала на спомените в Горна Бела Речка и това което се опитваме да правим в Мандрица. На пръв поглед всичко изглежда много сходно – две селца с по петдесетина възрастни хора в икономически западнали райони, които група хора искат да възродят. Да си призная отидох да открадна малко know-how за това как да организираме събори (все пак те го правеха за 8-ми път), но всъщност се оказа, че тяхната формула е доста различна. Goat Milk на пръв поглед е нещо като детския празник в Мандрица, само че за възрастни – кръжоци, лекции, концерти. Само където залагат много на международно участие. Заради това се налагаше всичко да се превежда на английски (а понякога и на още езици), което на моменти само забавяше динамиката на фестивала. Goat Milk мисля че въобще не е насочен към местните, в смисъл че според може да бъде и навсякъде другаде, просто хората които го организират са свързани с това села. Освен това кръжоците (workshop-ите ако се чудите за какво говоря) бяха платени и с ограничена бройка. Общата храна също. Все пак след срещата с кметовете, Ели ме нави да си поговорим с Диана (една от двете организаторки) и поделихме за Мандрица и си разменихме контакти. Все пак целите ни са едни и същи и е хубаво да видим кой какво прави за осъществяването им. Честно да си призная мисля че Мандрица има много по-голям дух, уникална култура и архитектура. За уникалните къщи за които говореше един от архитектите и замалко да му скочим с Дарко, докато не се уточни че става дума за 3-4 къщи в селото 🙂 И щом за толкова можело да се обяви за културен резерват, представям си какво може да направим в Мандрица.

В понеделник решихме да пропуснем фестивала през деня и да се разходим из околността. Бяха ни похвалили Вършец и решихме първо него да посетим. Още от самото влизане в градчето започна да ни изненадва много приятно. Първо ти правят впечатление много хотели, къщи за гости, квартири … въобще усещане за морско курортно селце, само където няма море а минерални извори. След това центъра – много приятен, хора, слънце, деца. Плакат за театър, туристически център, минерални чешми … След това отидохме към парка, където за малко да се навием да отидем на минерални бани, но се оказа, че не работят в неделя и понеделник, а през останалото време са с доста странно работно време разделено на мъже и жени. Затова пък парка и около реката беше супер приятно. Имаха едни пейки – шезлонги на който се пльоснахме. Имаше дори безжичен интернет. Въобще Вършец го препоръчвам силно на всички. Има и много кръчми в които може да хапнете с чудесна гледка – ние се възползвахме от една.

Следващата спира ни беше Клисурския манастир на няколко километра от Вършец. Посрещна ни типичното за България – натрупани сергии пред манастира и много хора. Манастира изглеждаше доста добре поддържан, дори на мен ми се стори малко прекалено и на моменти кичозно. Върха беше когато се оказа, че с Богати кабриото, с което едвам се разминахме по тесни път за манастира, се оказа отчето. Въобще странна работа. Да се „чудиш“ от къде имат толкова пари, като признавам че и за манастира са наливани много пари.

След Клисурския манастир решихме да отидем до пещерата „Леденика“, като този път заобиколим Врачанските скали от юг. Трябва да уточня, че пътищата в този регион са доста странни и доста пъти се чудихме къде сме дори с наличие на GPS и хартиена карта. Така в случая стигнахме до село Миланово и от пътя, който си бяхме избрали се оказа, че го няма, или всъщност е черен и много лош път. Нямахме време да се връщаме обратно (както всъщност и GPS-а настояваше), затова трябваше да изоставим плана за Леденика. Видяхме че на близо има друга пещера „Темна дупка“ и се насочихме към нея. Когато стигнахме обаче се оказа, че тя не е туристическа и не е облагородена, а ние без никаква екипировка нямаше как да влезем вътре. Видяхме само входа и след това се разходихме по скалите срещи гара Лакатник. Чудесно място за разходка и катерене. Седнахме на ръба на една скала от където имаше невероятна гледка към селото и река Искър. Както казах и в началото тръгвахме на някъде без никакъв план накъде да продължим след това. Така на връщане към колата, минахме през самата гара на Гара Лакатник и през два въжени моста над Искър. Всичко се получаваше от самосебе си. Деня взе да преваля и решихме да намерим отворен магазин за да си напазаруваме за вечерта, защото вече нямахме храна. След като си набавихме продоволствия, решихме да отидем и до самото село Лакатник, за което бях чувал само хубави неща.

Село Лакатник се намира на около 7 km от Гара Лакатник и всъщност в него свършва пътя. Разбирайте красиво планинско селце заобиколено от всякъде с балкани и красиви поляни. А сега бяха особено хубави целите в зелено. На това райско местенце беше станало 19 часа и всичките ми съмнения дали да се връщаме в Пловдив, защото на следващия ден по принцип бях на работа, се изпариха и реших да останем още един ден в този красив регион. Разходихме се из Лакатник и околността и решихме да се „прибираме“ в Бела Речка.

В понеделник вечерта си приготвихме обилна вечеря, поради което почти изпуснахме концерта-изненада, който се оказа някакви балкански етно джаз импровизации. Добре че този концерт най-малко ни хареса и не съжалявахме толкова. От полунощ трябваше да започне „дългата вечер на фотографията“, но естествено закъсня. Имаше представяне на трима фотографи и техните виждания за изоставените къщи. След това имаше workshop за нощна фотография воден от турския иранския фотограф Babak Salari. С Елица се включихме в кръжока, докато Дарко заспиваше 🙂 За мое съжаление всички бяха начинаещи и Бабак говореше доста общи неща и всъщност научих само 1-2 нови за мен неща. А изглеждаше като човек, който можеше да каже доста интересни фотографски трикове.

Вторника ни беше ден, в който трябваше да стигнем до Пловдив. Разбира се въобще не бързахме и си набелязахме доста места за посещение пътьом. След закуска с кафе и домашни масленики (по 25 ст.)  в Бела Речка се отправихме на път. Първо решихме да си наваксаме от предишния ден и все пак да отидем до Леденика. На картата изглежда съвсем близо до Враца, но всъщност пътя до пещерата е доста стръмен и с много завои. За малко изпуснахме една група и трябваше да чакаме почти 1 час докато влезем, а вътре разходката е още 1 час. Иначе наистина много интересна и красива пещера. И за туристическа пещера има доста тесни проходчета за преминаване. Някой наистина дебел човек според мен няма да може да мине. На мен ми хареса. А и за първи път от доста време се взех печат за 100-те туристически обекта.

Докато пътувахме се бяхме разбрали с Аспарух да минем да го вземем от София, затова решихме да минем през Своге, а не по главния път, който вече се запълваше с прибиращи се софиянци и абитуриенти. По пътя решихме да спрем и на Черепишкия манастир. Този манастир много повече ми хареса от Клисурския. Първо е на страхотно красиво място на самия бряг на Искър и с чудесна гледка към Врачанския балкан. Втори има чудесен „музей“ посветен на Иван Вазов в който всеки може да влезе и разгледа абсолютно необезпокояван. Трето отчето като ни видя да си почиваме ни покани с църквата, където ни поръси със светена вода и ни помаза за здраве, поговорихме си по различни теми, изпрати ни с добри думи и след това се обърна към следващите влезнали в храма. Въобще ето така трябва да се отнасят българските църковни служители към посетителите на храма. Браво ! Много добре се чувствахме на това място и решихме да останем и да хапнем, като имаше специално обособено място за това. Като цяло нямаше много хора и беше супер спокойно.

Следващата спирка беше Своге. Само веднъж бях минавал от там, но сега решихме да спрем да го разгледаме. Оставихме колата на центъра и се пуснахме пеша. Общо взето беше каквото го очаквах – малко градче, предимно къщи, наоколо планини. Не можахме да намерим/стигнем до завода за шоколади. Не се оказа вярно и предположението ни че шоколадите се продават както тоалетната хартия в Белово 🙂 Обаче мога да Ви издам, че ако събирате стари соц табели и надписи – в Своге има много добри попадения.

Последната спирка от нашето пътешествие беше София. Както казах – само за да вземем Аспарух, след това обратен и газ към Пловдив. По пътя той ни разказа неговата невероятна история за последните 4-5 дни, а ние нашата. Прибрахме се чак към 11 вечерта. Бях изморен, но много доволен от цялото пътешествие.

Получи се доста дълъг пътепис, но както казах и в началото това ми е любимия начин за пътешестване и няма как да не се смесят много теми, места и събития в едно. Общото е че се случват само за няколко дена, а на теб ти се струват седмици. Накрая си казваш „ле-ле, това вчера ли беше?!?“. Пожелавам си още много подобни пътувания.

ето и снимките ми от пътешествието.

Kultur Shock пак отново завинаги

Поредния концерт на Kultur Shock в България беше како винаги размазващ !!! Винаги си казвам, че няма накъде по-хубаво, но то се получава ! В малката зала на 4-ти km, на практика всички бяхме на сцената заедно с Gino и компания (въпреки двете колони пред сцената, които я закриваха). За втори път си затвърждавам мнението, че цигуларката Парис е най-яката жена, която съм виждал. И свири невероятно със страхотно чувство … въпреки проблемите с цигулката. Всъщност всички свириха и пяха от душа и стана страхотен купон. Щом дори Джино накрая заговори на босненски … наистина се чувстваха като у дома.

Черно Фередже също подгряха много яко. Свириха почти 1 час и бяха невероятно както винаги … въпреки Фънки 🙂

Да, и следващия път пак ще отида !

Покрай “почивните” дни

ОТ 3-ти до 6-ти март се водеха официално почивни дни. Много ми се искаше да се организираме някъде да отидем с приятели, но така и не се случи 🙁 В крайна сметка дори бях на работа на 3-ти и на 4-ти (на работата решихме да не се занимаваме с отработвания).

В събота вече не издържах и отидох на сноуборд. Бях на Боровец, но за пореден път се разочаровах от условията тази година. Просто няма достатъчно сняг ! Не че са виновни нещо от Боровец, но положението тази година е супер зле и не виждам да се оправи въобще. За догодина със сигурност трябва да измислим поне една седмица в Алпите.

Събота вечерта бях на металски концерт в Пъзела. Групата в която свири Спастнята (UnHumanity) заедно с още две банди забиваха и аз реших да ги видя на живо. За първи път гледах Спастнята на концерт и беше яко ! Взех си дори тениска на Unhumanity 🙂

В неделя отново станах рано и отпраших към планината, но този път не за да карам, а на Песпонеделник в Широка Лъка. След няколко годишно прекъсване, отново отидох. И пак беше хубаво. Въпреки многото хора. Направихме си хубава неделна разходка. Тръгнахме в проливен дъжд, но постепенно времето се оправи до слънчево. На връщане по пътя спряхме в механата в Нареченски бани и се наядохме много вкусно. Препоръчвам.

От ранното ставане, от общата умора от двата дена или и аз не знам от какво, но след като се върнахме от Широка Лъка си легнах и така съм откъртил, че станах чак тази сутрин в 9 за работа. Над 15 часа сън ! И както бях оставил хубаво време, на сутринта имаше солидна снежна покривка.

А нима това са те

Започнах с концертната програма за година. Снощи се вдигнахме четири човека до София за концертна на Анимационерите. Събиране след толкова години нямаше как да бъде пропуснато. Малко ги бяха омешили в новата културно-музикална програма на Строежа, но все пак стана добре. Ние лично пропуснахме говоренията. Влезнахме в началото на Джанго Зе и въпреки твърде ранния час се получи много забавен концерт. Много са готини ! Другия път като дойдат в Петното, трябва да отидем.

Концерта на Анимационерите може да се опише със заглавието на песента, която (за съжаление) пропуснаха – „С план, гаф и ритъм“. Странно ми е защо днес никъде видях ревю за концерта – нито при SoupDragon, нито Гурме Девойка, нито дори Z-Rock … да не говорим за разните новинарски „музикални“ сайтове. А според мен концерта си беше велик и незабравим (във всички отношения) ! Аз го изгледах и слушах с кеф. Дори не мога да кажа, че съм се притеснил за Марин – в първия момент дори помислих, че играе 🙂 И се радвам че цялата публика го подкрепи. А останалите от групата се държаха професионално … твърде професионално, за концерт в Строежа. Все пак всички се раздадоха над нивото, което очаквах. Надявам се да има още един концерт. Поне още един !

п.с. един монтаж, който направих по идея на Ели

Help Me Jones в Петното

Новата ти любима група беше в Петното ! Help me Jones вчера бяха чу-де-сни ! Много ми харесаха ! След Стрелча им станах фен, а сега напълно затвърдиха позицията на новата ми любима група. Марии, както винаги, разцепи мрака на сцената. След края на концерта Костя (a.k.a. KMTR) започна да DJ-ства и на право ни довърши. Ние всъщност се бяхме събрали доста голямо група и много се забавлявахме. Само съжалявахме че е неделя вечер. Все пак мен ме заредиха супер положително не само за понеделник, но цялата седмица.

Ако не знаеш що за група е Help Me Jones, може да ги чуеш тук.