Tag Archives: Извор

село Джурково

Както може би знаете трудно издържам цяла седмица без изляза някъде сред природата. Затова гледам поне за един ден да се разходя някъде по-далече от цивилизацията. Преди да пиша за днешната ми разходка до Джурково, искам да си измрънкам в блога за един проблем, който имам винаги – а именно с организацията. Поне в моята компания от хора, с която се движа, винаги е много трудно да се организираме и всеки път са безброй разговори, които неизменно водят до изнервяне на човека, който се е заел със събирането на хората. Не знам защо каквото и да правим обикновено тръгваме към 14 часá. Това за зимен ден, като днешния в който се стъмва преди 17, си е доста късно. Цялото това моткане успява да изнерви дори и спокоен човек като мен. Миналата неделя успях да стигна до там да изхвърля всички якета от колата, да зарежа всички, и да тръгна сам към Родопите. След това ме убедиха да се върна за част от хората, отидохме до село Извор, снимахме, накрая вечеря в Бойково … всичко завърши добре, но защо трябваше по този начин. Разбира се това са крайни случаи, но защо трябва да се случват. Днес точно реших, че ще се успея с едно обаждане от тип “хайде”, да тръгнем … но пак не се получи … точно се облякох и тръгнах и ми звъннаха да ми кажат, че плана се променя коренно – ще идват още хора, няма да ме вземат, а аз ще трябва да ги взема, и (естествено) тръгването се отлага за 2 часа. Затова днес с Маги измислихме някакво решение на проблема. Ще направя сайт за събития с масово уведомяване. Когато на някой му хрумне да организира нещо, просто пише там и си избира кой да уведоми за събитието. Така отговорността за обаждане/свързване остава за тези, които са заинтересовани от събитието и няма нужда организатора да звъни на всеки поотделно и да ги пита. Освен това ще може да се посочи евентуално място и дата на срещата. Някой ако знае за подобно нещо вече реализирано да казва. Единственото ми изискване е да има уведомяване през SMS, защото доста често събитията ни са спонтанни и трябва бързо известяване. След време, когато smartphone-ите станат ежедневие, всеки ще може директно от телефона да се записва за събитието.

След това дълго лирично отклонение да се върна на днешната ми разходка в Родопите. Сутринта като се събудих очаквах да видя мрачно и дъждовно време, но за сметка на това ме зарадва слънцето. От всички потопи и бедствия, които в момента заливат цяла България, за щастие в Пловдив не сме усетили нищо. Маги ми се обади, точно когато се чудих дали и къде да ходя. Решихме просто да тръгнем на някъде (разбира се не стана точно така, но за това вече разказах по-горе). В крайна сметка се загледах в картата и само по името избрах село Джурково, малко след Лъки. Нямаше време много да го мислим и тръгнахме натам. В планината първото ни усещане беше : „хмм, тук е по-топло от Пловдив“. Всъщност просто нямаше вятър и затова така ни се струваше. Село Джурково се оказа хубаво планинско селце. Беше доста стръмно навсякъде 🙂 Обработваемите земи също бяха с доста голям наклон – винаги съм се учудвал на подобни села, как хората успяват да отглеждат нещо в тези условия. Специално тук положението беше доста критично – дори пътечките (които се явяваха и улици за доста пръснатото село) са доста тесни, намират се на самия склон и може да се ходи само в колона по един. Както повечето подобни села и това е вече почти изоставено. А е толкова красиво, дори сега през зимата. Представям си какво е пролетта да се излегнеш на наклонените зелени полянки огрян от слънцето. Сега се разходихме докато е светло, отидохме до една рекичка, поговорихме с едни хора, походихме и малко из гората над селото … и като цяло направихме едно кръгче и се върнахме. За финал ето малко снимки от Джурково: