Tag Archives: белоградчишки скали

Уикенд във Видин

По случай пет годишнината от сватбата решихме да си подарим едно пътешествие. След няколко промени на дестинацията, решихме че е най-добре да отидем за една вечер до Видин с Божидар, а да оставим Гошето на баба му. Първоначално мислихме по-далече да отидем, но не ни се оставяше Гошето за повече вечери. Като порасне тогава.
В петък вечерта отидохме в Кричим и оставихме малкия на баба му и на в събота сутринта (точно на 6-ти), потеглихме към Видин (където живее леля ми, така че там имаше къде да останем). На отиване нямахме сигурен план от къде да минаваме, но като наближихме Враца, решихме да отидем до пещерата Леденика. Отклонението до там изглеждаше малко, но пътя до там е ремонтиран само до някъде и след това е доста зле, така че отнема повечко време да се стигне до пещерата. Влизането е на всеки час и трябваше и това да изчакаме, но след това си струва. На Божидар това му беше първата пещера и мисля, че доста му хареса (накрая повтаряше, че най му е харесала пещерата). След това хапнахме в ресторант Леденика и тръгнахме от там чак в 15 часа, а ни оставаше още доста път до Видин.


Пристигнахме във Видин към 17:30 и първо отидохме да се “настаним” при леля ми 🙂 Оставихме дългите приказки за вечерта, защото имахме сигурно 2 часа докато стъмни и решихме да отидем да разгледаме крепостта “Баба Вида”. Веднага го направихме и показахме на Божидар и първия му “замък” на живо. Най-първоначалния план беше да отидем в Трансилвания, така че всичко започна със замъци. За Баба Вида съм писал и преди, колко е добре запазена и наистина си струва да се посети! Към 7 без 15 дори ни казаха да излизаме, защото заключват вече. Използвахме малкото време до залез, за да погледаме Дунав. Вилито не беше я виждала досега. На Божидар пък взехме книжка със 100-те национални обекта и вече и той събира печати (всъщност пробвахме още на Леденика да му вземем, но там нямаше).


Вечерта леля ми се беше подготвила предобре с вечерята. Имаше много и все вкусни ястия, предястия и салати! Направо преядохме, но и добре си поговорихме.
В неделя станахме сравнително рано, защото по план трябваше в 10 часа да сме на Магурата за първото влизане в пещерата. Леля ми се беше погрижила и с обилна закуска, но си взехме разни неща за из път и тръгнахме към 9:10. Аз си мислех, че до Магурата е около половин, час но се оказаха 40-50 минути и пристигнахме минути преди 10 часа. За малко си помислихме, че може да я изпуснем, но там дори още не бяха отворили, а и като дойдоха се държаха супер зле. Оказа се, че за водач трябвало да платим още 5 лева за цялата група, но това на нас никой не ни го каза, и си чакахме 20 минути докато някой дойде и ни каже. После се оказа, че май по принцип първото влизане било в 10:30 и просто са чакали още хора. Като цяло много лошо отношение. Но пещерата си струва! Огромна е и освен това са отворили залата със скалните рисунки и ги видяхме. Ако искате да ги видите на живо – побързайте, защото има вероятност пак да я затворят за посещения. Магурата, както казах, е много голяма пещера и отнема повече от час за да се разгледа и Божидар накрая не издържа и искаше да го нося. Освен това от изхода на пещерата до паркинга има 1-2km и това също трябва да се предвиди като време.


За финал на пътешествието оставихме Белоградчик. Там обаче само разгледахме скалите отдалече, защото нямахме много време, а и на Вилито не й се катереше по скали. Намерихме обаче едно хубаво ресторантче („Мислен камък“) с много хубава гледка към скалите и евтини цени (отдавна не бях ял супа за 1,60лв).
След Белоградчик ни оставаше само много път до Кричим, за да си вземем Гошето и след това се прибрахме изморени, но много доволни в Пловдив.

Teambuilding край Белоградчик

За да докажа, че наистина не се спирам – този уикенд бях с колегите на тиймбилдинг край Белоградчик. По-точно в едно село до Белоградчик, още по-точно в една махала (Фалковец) с двама жители, а най-точно в хан Мадона. Много готино и добре направено място. Дори всичко е брандирано с името на хан Мадона – хавлиите, салфетките, чиниите … Освен това има хубав ресторант и огромен двор. Част от него е лятна градина с доста маси, а другата голяма поляна за кемпъри (и може би палатки). Дори има и мини езеро 🙂

Въпреки, че беше маскирано като treambuilding, всъщност идеята беше една разходка из северозападна България. В събота беше голямото обикаляне. Първата цел бяха белоградчишките скали. Аз бях ходил там, но с удоволствие ги посетих отново. Доста време постояхме на крепостта и на скалите. И дори май поизгоряхме на силното слънце. Като цяло случихме на много хубав слънчев ден ! Между временно чух, че в Пловдив е имало доста проливни дъждове.

Следващата цел беше пещерата Магурата. Едно ново за мен място. И нов печат за 100-те национални туристически обекти. Иначе, както всички разказват, най-интересното място в пещерата – залата с рисунките е затворена за посетители. От горе на всичко нищо не се прави по рисунките, нито се знае кога ще бъде отворена отново. Общо взето са оставени да се рушат без никой да ги гледа. Иначе не е лоша пещерата, но и не е кой знае колко впечатлителна. Отгоре на всичко на изхода (който е различен от входа) ви чака влакче и ви иска по 2 лева, за да ви върне до паркинга с колите. Другия вариант е ходене няколко километра под слънцето, след като сте ходили вече ~1 час в пещерата.

След пещерата се отправихме към Видин и крепостта Баба Вида. Във Видин решихме да се разходим малко из града и оставихме колите пред мола (къде другаде 🙂 ?!?). Минахме през градината покрай Дунава и там беше приятно. Обаче крепостта Баба Вида наистина ме впечатли. Общо взето за трети път отивам до нея, но за първи път я хващам отворена и мога да я разгледам отвътре (след 17:30 я заключват). Крепостта наистина е уникална и много добре запазена/реставрирана. Най ми хареса, че те пускат да ходиш където си искаш и може да влизаш във всички кули, зали, помещения, коридори, дупчици, пукнатини … въобще където си искаш 🙂 Това според мен не може да ти се случи другаде, особено в западна Европа. Там навсякъде би било пълно с табели, ограждения, ограничения … все с цел уж за безопасност, но се заличава автентичната обстановка.

За неделя, освен прибирането до Пловдив, оставихме и посещението на още една пещера – Леденика. Аз бях там преди 1 година, но отново реших да я посетя. Този път малко след входа все още имаше огромни късове лед, които напомняха защо пещерата се казва именно така. Като цяло Леденика е доста по-красива и доста по-тясна от Магурата 🙂

Не остана време да се качим на Околчица, но нищо – другия път. Сега и без това се получи чудесна разходка с колегите из забележителностите на северозападна България.

Видин

Този уикенд отново прекарах на път. Този път целта беше Видин. За разлика от друг път беше нещо като семейно пътуване, само където разбрах какво е “на море с деца” във варианта “на път с родители”. Наистина ми беше странно колко пъти искаха да спираме и само спореха накъде и откъде да се минава. Не беше толкова лошо, по-скоро ми беше различно. Отдавна не бяхме ходили на по-далече заедно.

Основната цел на пътуването беше да закараме баба ми при леля ми, която е във Видин. В събота тръгнахме в 9 сутринта и почти никъде не се объркахме. Всъщост по едно време забелязахме, че се движим не откъдето очаквахме, но се оказа, че в североизточна България има доста затворени пътища и това е бил обходния маршрут. В 14:30 пристигнахме, което прави само 5 часа и половина. Точно на първия участък от пътя, от където Дунав се виждаше много добре, по единственото радио, което се хващаше – Хоризонт, пуснаха дунавско хоро и много допринесе за атмосферата и затвърди мнението, че няма случайни неща.

След кратка почивка отидохме до крепостта баба Вида, но вече беше станало 17:30 и беше затворена, и дори печат не можах да си взема. Някой друг път 🙂 Ходихме и до селото на калеко ми – Майор Узуново. Не бях ходил във Видин от 4-5 годишен и направо се учудих, че имам някакви спомени.

Вечерта с баща ми си направихме нощна разходна из Видин и града много ми хареса. Оказа се по-голям, от колкото си мислех. Има много хубава алея покрай реката, която постепенно се превръща в парк при баба Вида. Там е идеално за разходки. Центъра също е много хубав – дори ми се стори по-просторен и хубав от пловдивския. Навсякъде имаше хора, макар и малко, и се усеща някакъв живот.

В неделя на връщане решихме да минем през Белоградчик и да видим скалите. Преди пътуването си мислех как да ги убедя да минем, през някои обекти, но баща ми сам предложи да минем 🙂 Тръгнахме в 9:30, но тъй като е затворен основния път, се наложи да минем през Арчар от там към Димово, а този участък от пътя е в супер лошо състояние !!! Едвам съм карал с 30-40 km/h. Това и разни други отбиваняи от пътя ни забваи доста, ние така и така не бързахме за никъде.

Белоградчишките скали са място, което наистина си заслужава, да се види. Просто са природно чудо, което само на живо, може да се осъзнание в цялото му величие. От крепостта има прекрасни изгледи, към скалите и към китното градче Белоградчик. От там поне си взех печат 🙂

Отбивката в Белоградчик, ни коства още доста път и обиколихме през доста селца, докато стигнем до Монтана, от където продължихме по по-главния път. По магистралата доста пъти се наложи да се движи е едната лента, а към края беше отбит пътя през планината, а не през третия тунел на Витиня (този който е най към София). Последва едно задръстване межди Горни и Долни Богров, което за съжаление, май беше приченено от тежка катастрафа. Не видях самите коли, но имаше 3 пожарни и доста полицаи на мястото.

Последва кратък престой в София, където сварихме Мимито, точно когато отиваха на сватба и щеше да бъде шаферка. Няма нищо по-сладко и весело нещо от 7 годиша ентусиазира, весела и облечена в бяла рокля с обръч шаферка 🙂

Тръгнахме от София, чак в 6 часа, и поне по магистралата беше спокойно. С голям кеф рабрах, че като изчезне радио едно на Софииската честота, може да се слуша на 95.2 MHz, чак до тунела, а след него с малки прекъсвания, може се използва пловдивската честота 95.5. Знам, че това не Ви интересува, ако имате играчка като на Дафо (избива ме лека черна завист), но на мен ми беше кеф да си случам радиото по цялата магистрала. Бях точно в такова настроение.

Пристигнахме в Пловдив точно в 20 часа, и веднага излязох към конюшните да раздам подаръците-камъни от Белоградчик, които бях обещал. Бреии тези скали не се рушат хич лесно, и се наложи да взема едни отронени камъчета ! Сега въобще, не чувствам изморен, но си знам, че на сутринта ще съм парцал. Няма начин, след 850 km за два дена, и доста обикаляне. Поне психически съм отново положително зареден, за новата работна седмица 🙂