Tag Archives: Астралката

Продадох Астралката

Истина е ! Шоуто колата свърши. Днес официално продадох Астралката. Стана на доста годинки тя, и след като взехме Пежака, нямаше как да поддържам две коли. Всъщност всичко стана много бързо още миналата сряда. Вечерта пуснах няколко оферти за продажба, без много надежди, че ще я продам скоро, но в четвъртък сутринта още от 8:30 започнаха да звънят. За 5 минути ми звъннаха трима, които бяха готови да я вземат. В 9 часа най-бързи бяха едни момчета от Войводиново, които дойдоха, видяха я, дадоха ми парите и я взеха … на мен ми стана чак мъчно. Толкова бързо не очаквах да се разделя с нея. С тази кола си направих европейското пътешествие през 2009-та, видяла е толкова държави и толкова пътища … направо не мога да ги изброя, както направих с Кадета.

Днес отидохме да я прехвърлим на нотариус. Оказа се, че и момчетата са я продали и така в крайна сметка, новите собственици са едни добри хора от Борино. Дано да им служи вярно, както на мен. А съвпадение или по ирония на съдбата, днес я прехвърлих при същия нотариус, при който я купих преди повече от 8 години.

Газифицирах я

Сложих газ на Астралката. В петък. Общо взето коментара на всички е “е-е-е, най-сетне”. Може би са прави, може би точно сега си е бил момента, не знам. Не е толкова голяма бутилката в багажника (30л), ама пак на Карадере ще трябва да ходим с една раница по-малко, но това беше компромисния вариант.

В събота не се сдържах и реших да я изпробвам на дълъг път. Вили и Таня щяха да ходят до Клисура и аз се навих да ги закарам (защото се оказа, че обществения транспорт до там хич го няма). Така хем разходка, хем да пробвам как е газта. Тръгнахме към 10 и за около час бяхме в Клисура. Първото нещо, което направихме беше да разгледаме историческия музей. Аз бях ходил и преди, но го направих с удоволствие пак. След това седнахме да обядваме в може би единственото заведени на центъра с надпис “Кафе-аперитив”, но всъщност си предлагат и храна. Отидохме и до паметника на Боримечката, но имаше много студен вятър, който бързо ни изгони. Според един сайт, който проверих, температурата беше -9, като се усеща като -19 ! Затова побързахме да отидем до финалната ни цел – Еко комплекс Клисура. Той се оказа много приятно място с отделни къщички, нови, красиви, на хубаво място … въобще ако беше по-топло, просто щеше да е абсолютното густо да си пийваш биричка на верандата с поглед към планината 🙂

Колкото и да ме навиваха, не можаха да ме навият да остана. Аз си имах други планове за неделята – да ходя на сноуборд ! Със Цецо решихме че е идеалния уикенд да закрием сезона. Заради лошото време в петък, решихме да го отложим за неделя, пък каквото – такова. И се оказа, че не сбъркахме. Станах в 6, тръгнахме в 7 и в 9 вече бяхме на пистите на Пампорово. Времето – ясно, тихо, навалял 10-20cm пресен сняг, просто прекрасно. Не сме и очаквали по-добро “закриване” на сезона. През целия ден си остана слънчево, но не много топло – идеално за каране. Хванахме дори финала на едно сноуборд състезание – така докато си почивахме на обяд, гледахме майсторите.

Да се върна на основната тема за газификацията. В неделя сутринта напълних отново бутилката, след пътуването до Клисура, и една просто сметка показа разход от 7,6л/100km, което мисля, че е много добре. Освен това не усещам някаква разлика в мощността на колата. Единствено за сега много ми гасне на светофари, но до колкото знам това може да се регулира и се надявам, че още утре ще се оправи. Ако не – няма да съм много доволен. Иначе като пари разликата си е голяма – напоследък за да напълня резервоара ми искаха трицифрени суми, а сега допълних бутилката за “някакви си” ~20 лева.

Допълнение (25 март): Показаха ми от къде да си регулирам оборотите и вече не гасне на светофарите. Супер съм доволен вече !

Допълнение 2: още една статистика от последния уикенд – само междуградско Пловдив-Мандрица-Орестиада-Харманли (~350km между две зареждания) – среден разход 6,9л/100 кm газ !

6000 километра

Онзи ден установих, че за периода от 20 април до края на изтеклия уикенд, съм изминал с колата ми 6000 километра. За има-няма 20 дни бях до Италия (Падуа, Ливиньо, Верона), два пъти до Мандрица, до Александруполис, Белоградчик и Видин. Вярно е, че не съм шофирал само аз, но съм ги изминал тези 6000 километра. А после защо съм нямал време да качвам снимки.

п.с. по-горе на картинката може да видите къде ме е засичал Google Latitude.

Нови гуми

Как Ви се струва да отидете до гумаджията за спукана гума и да оставите почти 200 лева. На мен ми се случи в петък. Ставам аз сутринта, гледам едната задна гума е много мека, а вечерта ще пътувам и реших, че ще я водя на гумаджия. Там само като я видяха ми казаха „я, по-добре отивай да взимаш пари“. Задните гуми и без това вече бяха доста стари и реших да ги сменям. Имаха от същия модел, като предните ми (които са по-нови) и вече съм с 4 еднакви гуми. Другото за което бях отишъл беше че волана ми се клатеше от както сложих летните гуми и си мислех, че е от баланса на гумите, но се оказа, че са ми криви джантите. Е, изправиха ми ги (още пари!) и сега вече върви гладко. Учудващо за мен се оказа, че джантите се кривяли повече от вътрешната страна, отколкото от външната. Аз си мислех, че е по-лесно да го удариш отвън, но от камъни и дупки, много се кривяли от вътре.

Нов акумулатор

Една кола, дори и добре да ти служи – остарява и започва да прави проблеми. На Астралката поредния проблем беше акумулатора, който зимата ми правеше малко проблеми, но след като и вчера се наложи Спасчо да ме дърпа, за да запаля, реших, че време за нов. Днес отидох и купих нов. Реших да заложа на българското и си взех MonBat. Дано да излезе читав. Затова и си записвам тук, да видим до кога ще издържи. Стария беше този, с който го взех преди 5 години и не се знае от преди това колко. Ама си беше някакъв Varta. Имах много опасения за радиото, защото ме бяха наплашили, че е с код и като се откачи акумулатора, трябва да се разкодира (защото нямам кода) и затова до сега никога не бях го откачал. Днес вече нямаше как и… нищо не се случи за мое щастие 🙂 Само часовника отиде на 1991-а година.

Сега Астралката пали като пушка, но джоба ми олекна с една стотачка.

До София, ама по друг път

В неделя, единствения ми план за деня беше, че вечерта трябва да съм в София, за да прибера майка ми и баща ми до Пловдив. Естествено не можех да взема никой с мен, защото на връщане колата щеше да е пълна, а и още по-естесвено, никой от “софиянците” не искаше да си отиде още в неделя. Така имах цял ден (всъщност следобяд имах няколко срещи, но те си бяха плаващи) да стигна до София и реших да го направя не по магистралата. Например отдавна се канех да разгледам Белово. Така в неделя “сутринта” към 11 потеглих към Пазарджик и от там към Белово, където ми беше първата спирка. Намерих си място за паркиране и тръгнах да се разхождам, да разгледам наоколо. Май хванах неделния пазар в центъра, където бяха всички хора. На пазара естесвено продаваха всичко – от дрехи и играчки до домашно вино и сланина директно на улицата.  Иначе градчето не е лошо, на хубаво място в планината. След като се наснимах, за момент се замислих, дали да си кривна към магистралата, но веднага се отказах – така и така съм тръгнал, продължавам по “другия” път. Стигнах до Костенец и започнах да си набелязвам пътя за по-нататък. Избрах си най-краткия път до Самоков видях, че минава през село наречено Гуцал и си казах: “И-и-и колко яко !” 🙂 И наистина беше яко – пътя до там криволичеше из планината, а на влизане в селотоо дори спрях да снимам “табелата”, която си беше цяло произведение на изкуството, както и самото село. След това се наложи още известно време да се помотам из селото, докато търся как да изляза. Въпреки че според картата, която имах, а и според GPS-а има път до следващото село Шипочане, то аз така и не го намерих. Всъщност имаше, но беше черен. Не че не тръгнах по него, както знаете Астралката не признава “лоши” пътища, но все пак не ми караше 7 километра по него. А и стигнах до разми места пълни с гилзи от ловци и предпочетох да се върна 4-5 километра до разклона за Гуцал. Все пак ходенето до Гуцал не беше напразно – докато обикалях из селото, то ми хареса и трябва да отидем отново специано там. Може би през лятото на палатки.  Малко не ми искаше, но се наложи да мина през Боровец. Там обаче за изненда ми хареса – имаше сняг и спрях да снимам борчета, покрити с пухкав сняг 🙂 Малко ми беше трудно да хвана само природа без сгради, но успях. Малко ми помогна гъстата мъгла, но тя пък затрудняваше движението.  След Боровец, бързо стигнах до Самоков, където вече нямаше мъгла. След това пътя все повече и повече се задръстваше до София, където на околовръстното вече премина всички граници и сложи край на приятното ми пътуване с половинчасово задръстване. Добре дошли в София !

Отново с Бу

Днес, след триседмично отсъствие, си взех Астралката от ремонт. Като чисто нова е 🙂 Сменени прагове, вежди, други ламарини … Пребоядисани всички места с по-малки или по-големи драскотини. Идеална е. Къде ще ходим сега ?

От Кадет на Астра

Добрата новина от преди няколко поста, е че си взех нова кола. Отново Опел, но този път Астра. Лек ъпгрейд след Кадета, с който катастрофирах преди малко повече от месец. С финансовата подкрепа на шефа ми Янко Христов (да е жив и здрав много много години !!!), със заем от банка, който изтегли майка ми и с разни спестени парички успях да събера за горе-долу запазена кола от края на ’92-ра година, нов внос от Германия. Всъщност затова и не казах до сега, въпреки че бях я капарирал от една седмица, но чаках да минат всички митнически неща, регистрации в КАТ, преглед, застраховка … Днес вече всичко е готово, и макар с временен талон, може да се кара съвсем законно. Единственият проблем, е че не е на мое име все още, но на самия талон си пише “не важи за нотариус” и не може да се прехвърли, преди да излезе основния. Малко на доверие подходих, защото вече дадох всички пари на човек, който почти не познавам, но е познат на познати и се надявам нещо да не ме прецака. Изглежда точен, с това се занимава от доста време, и това е риск, който реших да поема. Всички документи са в мен, включително и митническата декларация, а гражданската застраховка, дори е на мое име. Все пак парите му ги дадох пред свидетел, за всеки случай.

Надявам лошите мисли да си останат само мисли, а колата да си я карам безаварийно дълго време, и някой ден да я продам в по-добро състояние от старата 🙂 За сега, поне на външен вид, е много добре. Върви също така добре и само трябва да свикна със серво управлението, което е нещо ново за мен и ми е малко странно 🙂 Иначе интерфейса е сходен със стария Опел и бързо свикнах в обстановката и се чувствам комфортно. Ето една от първите снимки, където леко мръсен, но като го намалих с GIMP-а почти не си личи:)

Opel Astra

п.с. търся си газова, че този бензин … мале, мале …