Tag Archives: рожден ден

Божидар на две

Вчера Божидар стана на две години. Да, наистина – две. За мен също е невероятно колко бързо минаха две години. Особено втората.
За втория рожден ден много се чудихме какво да правим и в крайна сметка решихме да го измислим на момента. Добре се случи, че вчера беше доста слънчев ден в Пловдив. Аз си бях взел почивен ден и с Божидар и една негова приятелка от блока (Йоанка), заедно с майките отидохме на главната. Там малките тичаха, караха колички, возеха се на въртележка, играха на детска площадка, гониха гълъби … въобще мисля, че много добре се получи. Радваха се и бяха навън. Вечерта бяхме поканили баба, дядо и леля и си направихме семейно празнуване. Ето малко снимки във flickr:

Рожден ден Божидар

p.s. лопатата му е новата играчка и никъде не излиза без нея. Може да видите разликата в настроението му преди и след като му я подариха 🙂

Христол-OFF-а възраст

Тази година, както не за първи се случва, коледното събитие на фирмата се случва едновременно с рождения ми ден, и аз трябваше да реша какво да правя. Офертата беше 2 нощувки в Банско. Ако си бях останал в Пловдив, едва ли щях да направя някакъв купон, затова реших да ходим в Банско. Най-хубавото беше че можеше да взема с мен Вилито и Божидар и така всички си направихме и едно семейно пътешествие – малко да сменим обстановката (особено Вилито). В събота (точно на рождения ми ден) дори успях да покарам малко сноуборд. С Визо отидохме рано-рано на пистите и бяхме почти първи. В самото Банско нямаше сняг, но най-горе на Тодорка условията бяха добри. Това в съчетание, че нямаше много хора и времето беше идеално, означаваше идеално прекаран ден. А на мен ми беше първи от почти 2 години, защото миналия сезон го пропуснах.

Божидар също се държа добре и слушаше. Просто трябва да го водим на повече места, че да свиква 🙂 За награда получи много яка сурвачка, на която супер много се кефи.

Божидар на 6 месеца на море

Днес Божидар става на 6 месеца. Отдавна си бяхме казали, че ако всичко е наред, септември месец може да отидем на море, и така и стана 🙂 От вчера сме в Царево. Взехме си ваучер от Грабо и сме настанени в комплекс Bay View. Мога да кажа, че (поне до сега) сме много доволни – много добри апартаменти ! Цялото търсене предварителни ми беше много необичайно, защото за първи път отивам на море с предварителна резервация, но с Божидар няма как. Все пак апартамент беше оптималния вариант за море когато отиваш с бебе – има си всички необходими удобства. Но стига приказки, ето как видя първото си море

Вили и Божидар Божидар на плажа

 

Честита половин година, Божидаре !

0x20

Днес ставам на 20, ама шестнайсетично. Иначе казано трийсе и няколко … май вече спрях да ги броя. Тази година ми случиха толкова много неща, че рождения ми ден минава някак си между другото. Чак преди няколко дена се усетих, че много е наближил. Но нека е така. Пожелавам си и през следващата година още повече и по радостни моменти !

ЧРД, Вили !

То вече мина много време, но все пак – честит рожден ден, Вили !!! :* По случай празника решихме да направим едно ходене до Мандрица. Освободих си петъка и към обяд натоварихме Иван и Стоян в новия Пежак и поехме пак на път 🙂 За съжаление другите не дойдоха, но и ние си изкарахме много добре. На Мандрица, както винаги, беше много слънчево и през деня си стояхме в градинката. Вечер си ставаше хладно, но камината смесена с червено вино идваха идеално !

В събота отидохме да разгледаме „вила Армира“. Там от няколко месеца са правили голям ремонт и вече е доста променена. Доста неща са реставрирани, върнати са мозайки и статуи от музея в София, отвън също има доста подобрения … въобще много добре ! Е, обаче са вдигнали входа на 5 лева 🙂 Все пак мисля, че е един добър пример как да се усвояват пари. Иван и Стоян остана впечатлени, а ние с Вили също останахме доволни от промените.

вила Армира вила Армира вила Армира

Както казах, в Мандрица беше слънчево, но в Ивайловград имаше мъгла и не можахме да се качим на кръста над града, затова се върнахме на село. Там хоремага беше затворен, затова веднага минахме на винце и скрабъл в градината, докато слънцето се скри зад хълма.

В Мандрица

В неделя трябваше да се прибираме, но ние решихме да не бързаме и по пътя да разгледаме някои неща. Първата ни спира беше средновековната крепост до село Мезек. Там новото е че вече има вход от 2 лева, който не ни стана ясно за какво точно е. Стана ясно, че през лятото имам някакъв „средновековен атракцион“, но в момента го нямаше, но въпреки това си ни взеха входа.

Византийска крепост край Мезек Византийска крепост край Мезек

Следваща спирка беше тракийската гробница до село Мезек. Тук също имаше подобрения. Първо имаше някакви 3D рисунки на асфалта по пътя за гробницата и второ холограми вътре в гробницата. Аз особено се впечатлих от холограмите, които бяха на предметите, които са намерени там, но в момента са в някой музей.

street art street art холограма

За финал мислихме да минем и през Каснаково за светилището на нимфите, но по пътя ни заваля проливен дъжд и се наложи да пропуснем. Ще остане за следващия път. Чух че и там имало някакви подобрения.

След това се прибрахме в Пловдив и новата работна седмица започна ударно и чак сега имам малко време да напиша всичко това.

Жеравна и околността

За (по-скоро след) рождения ден на Вилито решихме да си подарим един уикенд някъде само двамата. След доста промени на плана и търсене, в крайна сметка се спряхме на Жеравна. Честно казано търсихме нещо по-близо, но нищо не ни хареса, а Жеравна изглеждаше чудесно на снимки. И двамата не бяхме ходили там и си казахме – това ще е.

В петък около обяд, след като предишната вечер празнувахме, тръгнахме към Жеравна. С новата магистрала до петолъчката и след това няма и 50 km и си там. Жеравна наистина се оказа много красиво място. Запазени къщи, калдъръмени улички, хубави кафенца и кръчми. Настанихме се вКъщата с лозницата, като ни настаниха в сравнително широка стая със собствена баня. Най-хубавото беше огромното легло. Всъщност дори не мога да го нарека легло, а просто голямо пространство с матраци, което заема цялата дължина на едната стена, и на него може да си седиш, лежиш, спиш, гледаш през прозореца … въобще много яко !

   

   

Вечерта решихме да се разходим из Жеравна, но се оказа, че има един проблем … всъщност два. Първо беше доста студено или поне ние не бяхме го предвидели и тръгнахме едва ли не все едно сме си в Пловдив. И второ – беше много тъмно – няма улично осветление и беше облачно и няма луна. Впоследствие разбрахме, че общината нямала пари за осветлението. Така едва намерихме кръчмата, която ни препоръчаха, и влезнахме вътре. Ядохме в механа Старча, която се оказа една от „100-те национални кръчми“ на Бирохолиците 🙂 Наистина хубаво място, но не мога да кажа, дали е най-доброто в Жеравна, защото така и не опитахме други места.

В събота започнахме с разходките. В Жеравна естествено посетихме къщата на Йордан Йовков, която е един от „100-те туристически обекта“ и си взех печат. Къщата е малка, но добре направена. Хареса ми. След това отидохме до църквата „Св. Николай“. В събота като цяло селото беше доста по-оживено. Разходихме се още малко из селото, гледайки хубави къщи, и решихме да палим гумите към следващите ни цели.

   

   

Върнахме се до къщата, взехме колата и потеглихме към Котел. там целта беше пантеона на Раковски, но се оказа, че сме отишли точно по време на обедната почивка и се наложи да изчакаме да стане 13 часа. Междувременно използвахме да разгледаме Котел. За стоене на едно място и дума не можеше да става, защото беше доста хладно. В Котел се оказаха, че са родени дори повече възрожденци от колкото очаквах. За всички тях има чудесен Музей на котленските възрожденци (който е заедно с пантеона на Раковки). В четири тематични зали (Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери) е разказно за Софроний Врачански, Петър Берон, Георги Раковски, Георги Мамарчев и десетки други. За финал може да се поклоните пред гроба на Раковски. Наистина си струва да се посети ! Отново един 100-те обекта, т.е. още един печат за книжката 🙂

   

След Котел отидохме и до Медвен – друго малко сгушено в планината селце. Там се разходих само малко из центъра и поснимах няколко къщи. Прилича леко на Жеравна, но къщите не са само във възрожденски стил. За съжаление продължаваше да бъде студено и ние побързахме да се върнем на топло в стаята ни в Жеравна.

   

За вечеря решихме да си поръчаме от домашните манджи на ханджийката ни. В съседната къща имаше някакви украинци и тя щеше да готви телешки чумлек за тях и ние решихме да се включим. Беше наистина чудесен. За закуска имаше палачинки  Въобще правят всичко, което им поръчате. Е, накрая изненадват с цена, но поне си струваше 🙂

В неделя настана време да си тръгваме. За да ни е по-интересен пътя решихме да минем през Ичера и Карандила. Село Ичера беше още едно местенце запазило стила на възрождението. Поне отчасти. Имаше и доста сгради от времето на социализма, но като цяло приятно място и по-малко комерсиално от Жеравна. След Ичера продължихме по планинския път към Карандила. Честно казано до преди това не знаех, че Сините камъни и Карандила са на едно място, но когато пристигнахме на място някак си го осъзнах. За съжаление освен студено не беше ясно, затова нямаше хубава гледка надолу. Поне по това време на годината Карандила не ме впечатли.

   

   

След Карандила слезнахме през Сливен и почти неусетно се озовахме отново на магистралата. Проблемът на новата магистрала е че няма крайпътни ресторантчета и механи, където човек може да хапне. А ние не бяхме яли целия ден и вече огладнявахме. В крайна сметка решихме да се изхитрим и да минем за “по на пряко“ през Кричим, където майката на Вили да ни нагости. Така и стана – ядох най-вкусните бутчета с картофи, които съм опитвал. Или поне така ми се сториха 🙂 След това към Пловдив. Общо взето така приключи този тридневен уикенд изпълнен с доста пътуване, но и с доста мързелуване. Много приятно !

 Всички снимки може да разгледате в Нашите Снимки.

Два уикенда на Мандрица

Така се случи, че последните два уикенда бях на Мандрица. Първия не беше планиран, и го реших в последния момент, за да отида да помогна в ремонта на покрива на навеса, който е на двора (и по план може би бъдеща лятна кухня). Втория уикенд беше плануван с цялата компания да отидем да отпразнуваме рождения ден на Таня. Въпреки, че си го празнувахме и през седмицата, на Мандрица просто продължихме празненствата. Това, което искам да кажа, е че и двата пъти си изкарах чудесно. Само да имаше малко по-стабилен интернет там, на който мога да работя, бих направил всичко възможно да стоя по-дълго време на Мандрица. Особено след ремонтите, които прави майка ми, къщата става идеална. За хората, които все още не са видяли – вече има и камина 🙂

На РД на Пухи и други случки в София

Изминалия уикенд беше отделен на София. Повода беше рождения ден на Пухи, който беше в петък и отидохме 2 коли хора. Таня ни беше запазила места в хостела (Мостела) и първо се настанихме там. След това отидохме на купона. Там почти случайно се видях със сестра ми 🙂 А купона си беше супер. Имаше токова много хора от Пловдив, че направо не се чувствах, че съм в София. Хубаво се получи и като се има в предвид, че може би отидохме първи, останахме до към 3:30.

В събота сутринта, след не много сън в общата стая на хостела, станахме всички едновременно. Времето беше страхотно и решихме да си направим разходка из София. Тръгнахме пеша от Хостел Мостел, минахме през НДК (където дори си взехме печат за 100-те туристически обекта), и стигнахме до парка на военната академия. Там си починахме хубаво, но след дългата разходка взехме да огладняваме. С Вили и Таня отидохме до един близък ресторант да хапнем. След това продължихме разходката по туристическите обекти. Минахме през храм-паметника „Свети Александър Невски“, от където също си взехме печат. Следващото по ред беше природонаучния музей. Той се оказа дори по-голям от колкото очаквах. След него Вили и Таня вече бяха тотално изморени и решиха да се приберат в хостела, докато аз имах още малко сили и реших да отида на гости в магазина, в който работи сестра ми – nenios.com . Много хубаво място. Запознах се най-сетне и с Катя.

Вечерта беше отредена за втората част от рождения ден на Пухи – този път в Хостел Мостел. Тук вече повечето хора не ги познавах, но ние от пловдивската група си бяхме достатъчно, че да се забавляваме. След 10 часа вече не можеше да останем в двора и трябваше да сменим местоположението. Новото място беше Art-Hostel, което така и не разбрах хостел ли беше или бар … но е супер яка дупка 🙂 Играхме джаги и пих бира. Не знам до кога изкарахме, но беше по-рано от предишната вечер.

В неделя станахме и отидохме на закуска в хостела. Другите трябваше да тръгват, така че оставахме само с Вили и Таня и трябваше да решим какво ще правим. В крайна сметка надделя мнението да продължаваме с туристическите обекти. Така първо отидохме до Боянската църква, където не влязохме, защото искаха по 10 лева вход ! Обаче си взехме печат и я разгледахме отвън. Следващия обект решихме да е зоологическата градина. Аз бях ходил, но мнозинството реши, че това ще е 🙂 Така отново разгледах зоологическата градина на София. От последния път когато бях ходил бяха вдигнали билета 4 пъти (пазя си стария билет), но все пак сега е 4 лева, което беше поносимо. Към края на разходката вече бях много гладен и само си мислех как ще посетим ресторанта със сръбска скара, който бяхме видяли, наблизо докато обикаляхме да си намерим място за паркиране. Там вече ми се върнаха силите. За финал на софийското ни пътешествие решихме да е IKEA. Малко шопинг за финал и после към Пловдив.

Като цяло много добре се получи цялото пътуване, което е особено учудващо ,като се има в предвид, че принципно не харесвам София. Обаче като ходиш на купон и разходки – става !

За последните 30 дни

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.