Tag Archives: Бойково

Един уикенд : Чудните мостове, Римски път и Бойково

Пътешествия, , , , ,

За този уикенд нямах особени планове. Само знаех че не ми се прекарва цялото време в града. Така след много промени на плановете в събота само Таня и Сашо се навих да се разходим някъде из Родопите. Трънахме без особено посока, като си мислехме за Чудните мостове и село Косово. Решихме да започнем с по-далечното (а и взехме един стопаджия, познат на Сашо, и решихме да го оставим по-близо до Чепеларе). Така за пореден път се озовах на Чудните мостове. Сега поне вече не събират такса за разглеждането им, което беше голяма глупост ! Събират само за паркинг, но може да паркирате малко по-далече безплатно. Таня не беше ходила и мисля, че й харесаха – нали, Таня ? Аз пък се зарибих и направих няколко готини снимки 🙂 Все пак за първи път отивах с големия фотоапарат. За финал на разходката седнахме в хижата да хапнем и, дори за мое учудване, супите бяха невероятно вкусни !

След Чудните мостове видяхме една табела за древен Римски път на 4 километра и решихме да отидем да го видим. Първоначално имаше асфалтов път, но само до хижа “Скални мостове”. След това ставаше черен път. На първата табела пишеше 4 km, от хижата решихме, че остават 3, т.е. не е много далече и да отидем. Само където или нещо ни излъгах с тез километри или пътя наистина е бавен (през цялото време е нагоре) и вървяхме някъде час и 15 минути, докато го намерим този Римски път. Таня за малко да ни откаже и да се върнем, преди да сме го стигнали. Все пак го намерихме и беше малко по-добре от колкото очаквах. Естествено беше обрасъл в треви, но все още си личаха подредените камъни – 2100 години след като е направен ! Някой да си помисли какво ще е останало от нашите магистрали след 2 хилядолетия.

Слизането беше по-лесно. Стигнахме до хижата, където бяхме оставили колата, за около 40 минути. Вече се смрачаваше и решихме че нямаме време за Косово и решихме направо да потегляме към Пловдив.То и бяхме много приятно изморени и само си мислех как да се приберем. Аз си мислех как ще си легна и ще гледам волейбола с Бразилия за лека нощ, а то там каква пародия на мач стана … направо комедия 🙂

В неделя мислихме за още една разходка из планината, но времето не мислеше така. Взе да става едно студено, ръмеше … съвсем не приятно за ходене. Така си останах вкъщи докато не се разбрахме за Бойково. Този път дори се събрахме доста хора. Три коли се изсипахме при леля Таня и се наядоха като велики боляри !

п.с. бележка към себе си: друг път като се припозная в някой, трябва поне да проверя дали наистина не е той !

Беглика – Велинград – Бойково

Пътешествия, , , , , , , ,

Изминалия уикенд ми се ходеше на планина. Повечето от приятелите ми решиха да мръхтят в Пловдив, но с Маги решихме да ходим към Беглика. В последния момент се присъединиха Вени и Ники. Нямахме пари за фестивала, затова решихме, че просто ще видим за какво става дума, а ще си намерим някое място за палатки около язовира. Така четири човека тръгнахме само с моята кола (да спестим малко CO2 емисии, нали все пак отивахме на еко фест). Въобще не бързахме – спирахме по пътя на няколко пъти. Пристигнахме около Beglika Free Fest-а около 14 часа. Разгледахме наоколо – установихме че има твърде много хора, според нашия вкус, в къмпинга на феста и се заехме да си намерим по-отдалечено място. Оказа се че това въобще не е лесно. Все пак е август месец, има фест и всичко хубави места около язовира са заети. По едно време се отчаяхме, че просто вечерта ще си намерим някое място за палатка и просто ще спим там, а до тогава решихме просто да се разходим из гората. Оказа се много хубаво решение – не само изядохме МНОГО ягоди и боровинки, но и си намерихме много хубаво свободно място за палатки. Полянка точно до язовира, мостче, рафтчета, баня, тоалетна … и отдалечена от пътя. Може би точно за това беше свободна – нямаше как да се стигне до там с кола, заради един поток, който течеше сега. Веднага разпънахме една палатка и заехме мястото. След това продължихме разходката из гората … т.е. ядене на ягоди и боровинки 🙂

Стигнахме до мястото, където се провеждаше Beglika Free Fest. Погледахме отстрани. Отидохме на входа и след като установихме със сигурност, че няма еднодневни билети, се отказахме да влизаме. Това всъщност беше доста необмислено решение от страна на организатори – значи няма значени дали ще дойдеш в петък сутринта или в събота вечерта (и си изпуснал половината фестивал) все трябва да платиш 35 лева за да влезеш. Все пак от страни успяхме да уловим поне малко атмосферата и ако сте голяма компания мисля, че се получава голям купон. Освен това хванахме състезание с ръчно изработени плавателни съдове. Голяма забава беше 🙂 Решихме да не правим глупави неща и щом не ни се дават (толкова) пари да не се и опитваме да влезем на фестивала, въпреки че няколко човека ни казаха, че въобще не е трудно. Дори думата “влизам” не е точна, защото то си е на открито около язовира.

Вечерта изкарахме на чудесното място до язовира, с огън, който ни топлеше, защото си стана доста хладно. Дори решихме да спим в една палатка, за да е по-топло. А колко беше студено говори и факта, че дори на сутринта, докато слънцето се покаже от борчетата и напече полянката, също запалихме огъня.

В неделя след като си събрахме лагера, решихме да не оставане на язовира, а да се разходим някъде. Решихме това да е Велинград. Първо защото там щеше да си намерим храна за обяд 🙂 и второ защото отдавна не бях ходил. Така и направихме – през Батак и директно в центъра на Велинград. Там си намерихме един ресторант и хапнахме. След това отидохме до Клептуза от където тръгнахме нагоре през гората по едни пътечки. Там нямаше много равни места, но все пак си намерихме нещо като полянка и полегнахме … както лежахме, така и заспахме 🙂 Ама то какво друго да направиш в “СПА столицата на Балканите” (както пишеше навсякъде из Велинград и дори имаше тениски с този надпис).

На връщане към Пловдив ни предложиха да отидем към Бойково. След кратко чудене, решихме направо натам да ходим. В кръчмата леля Таня отново сготви вкусно вкусно и се наядохме като велики боляри ! И така завърши един хубав уикенд 🙂

п.с. ето това се казва бавно писане. Този пост съм го започнал от неделя, а го довършвам в сряда 🙂

Изненада в Бойково

Пътешествия,

Уж отидохме в Бойково да изкараме една приятна, прохладна, кулинарна вечер, а то какво се оказа. Попаднахме в разгара на селския събор ! Нещо ми върви на събори тази година 🙂 Въпреки всичките хора, леля Таня от кръчмата ни нагости с усмивка 🙂 Ние тъкмо се бяхме замислили дали да не си тръгваме, защото ще е много заета, а тя много ни се зарадва.

Да си запиша, че събора в Бойково е на Богородица.

И честит имен ден на всички Марии !

Край тъмръшката река

Пътешествия, , , ,

Вчера си направихме една хубава неделна разходка до тъмръшката река. Естествено бяхме тръгнали към Бойково, но този път успяхме да се организираме сравнително рано към 3 часá следобяд и решихме по пътя да спрем на отбивката за Тъмръш. Там оставихме колите и тръгнахме по пътя. Хванахме времето точно след като беше валяло и беше приятно, докато хората идващи отдолу се оплакваха как ги е валяло. Стигнахме до бента за електроцентралата (или каквото е там) и там ни посрещна пазача, който се оказа много разговорлив и весел човек 🙂 Разказа ни за муфлоните и всичко останало и ние продължихме към гората … но не много 🙂 Точно да бариерата, след която започва резервата, имаше чудно място за къмпингуване до реката и ние се спряхме там. Неусетно в шеги, закачки и снимане на размазана вода (това последното само аз го правех) мина един час и нещо всички започнахме да огладняваме. Върнахме се до колите, отидохме до Бойково, ядохме като велики боляри, разходихме из Бойково … а чичото от ВЕЦ-а дори не ни уби !

Ето и снимки от разходката.

Три именни дни, два рождени и едни палатки

Пътешествия, , , , , , , ,

Напоследък все не ми остава време да почивните дни около гергьовден. На принципа по-добре малко, отколкото хич, сега сядам да въведа нещо 🙂

Общо взето не се случи желанието ми да забегнем на някъде за четирите дни, така че започнах с семеен имен ден на баща ми в четвъртък на обяд. За повода бяха дошли братовчедките ми (едната Гергана) с Мимито, както и Софито със Жоро (както се сещате и той именник). Освен това чичовци, лели и други роднини. Голяма работа, голямо нещо ! Вечерта си направихме разходка до центъра и пеещите фонтани. Софито заминаха за Ямбол, а аз завърших вечерта в ArtNews-а.

В петък отидохме до Крумово, и докато другите пийваха кафенце, аз използвах случая да си измия колата и да сменя зимните гуми с летни. На обяд се прибрахме в къщи, където празнувахме рождения ден на Гергана. Добре се получи, но аз трябваше да бързам, защото вечерта бях на друг рожден ден – на Йонов.

Йонов ни събра в Белащица, като се бяхме разбрали с него да напазаруваме предварително. В 16 часа пред Пухи се събрахме всички, където имаше чудесна домашна торта от Динчето, която веднага унищожихме. Вечерта на Белащица се получи чудЯсно. Бяхме на открито пред къщата. Добре си хапнахме и пийнахме, а на мен въобще не ми се спеше и със Стринето откарахме до не-знам-колко часа.

На сутринта спането нещо не се получи (на мен нещо не ми беше много удобно) и всички се събудихме сравнително рано. Планът беше да ходим някъде на палатки. Времето беше много хубаво и сменихме доста дестинации – от Батак, през Смолян, докато накрая решихме да е някъде по-ниско, където евентуално няма да е толкова студено и няма да вали. Тръгнахме в посока Белинташ, като по пътя спирахме доста и избирахме място за лагер. Цялото търсене беше малко изнервящо, защото където и да спряхме се бавихме по поне половин час. Стигнахме дори почти до Белинташ, след което тръгнахме да се връщаме. Дарко беше видял едно място и решихме да го проверим. Оказа се доста добро. Дори имаше горичка, в средата на която има равна полянка – просто прекрасна комбинация. Имаше и доста сухи дърва за огън. Чудно място си намерихме. Междувременно времето се беше оправило и грееше едно слънце. Остатъка от деня го прекарахме на една слънчева полянка на билото. Ритахме топка, която бягаше ту по единия склон, ту по другия и голямо гонене падаше. Играхме и нещо като скрабъл 🙂 Ядохме. А като започна да залязва слънцето, си опънахме палатките и си запалихме огън. Седнахме покрай огъня, но аз нещо бързо се отрязах и се прибрах в палатката да си спя сладко.

В 6:06 сутринта Спачо ни събуди всички, че наближава буря. Наистина валеше леко (аз дори му се кефих, защото се спеше много добре), но наближаваха гръмотевици. Всички се обедниха върху идеята, че трябва да се изнасяме преди да ни завали здраво. Така се наложи и аз да стана. Събрахме лагера за рекордно кратко време – в 6:34 вече се бяхме изнесли ! По пътя надолу вече валеше стабилно и гърмеше яко ! Така за резил в 9 сутринта си бях у нас. Времето вече се беше оправило, но не е ясно как е било в планината. У нас нямаше какво друго да правя освен да спя. Надвечер се събрахме отново за вече традиционното неделно Бойково на кръчмата 🙂

и туй то.

Първият уикенд на май

Пътешествия, , , ,

Стана и май месец. Първите му два дена бяха точно поредния уикенд, който аз този път използвах за активна почивка. В събота спах до часа, след което се видях със Спастнята. С него и Елена изкарахме един супер лежерен следобед покрай фонтаните в царсименоновата градина с биричка в ръка. Времето беше направо лятно горещо. След това се видях с останалите във водолаза на бира и цаца. Прибрах се, хапнах и заспах (отново). Събудих се към 10 вечерта и реших да отида в Петното, където Пухи беше на смяна. Там за разлика от всякъде другаде нямаше много хора и беше спокойно. Прибрах се към 1 след полунощ и отново заспах. Май от цялата седмица и от предишните уикенди батериите ми са било доволно капнали.

В неделя имахме уговорка за 11 часа пред Пухи с идея да ходим някъде, без да знаем къде точно. Събрахме се 8 човек с три коли и решихме да оставим моята. Аз нямах нищо против – веднъж и аз да не съм шофьор и да мога да пия. Накупихме ядене и пиене, а като цел избрахме село Ситово. Радвам се че отидохме на ново място. Малко пообиколихме докато си намерим място, но на края си намерихме хубава полянка на която се размазахме цял ден. Ама наистина – лежане, ядене и спане. Аз си пробвах новия поляризиращ филтър на синьото небе и пухкавите облачета, но все пак трябва да свикна кога е добре да се ползва и кога не.

Неделя вечерта след полянката в Ситово, нямаше как да пропуснем и кръчмата в Бойково. То си влизаше в първоначалния план. Уж бяхме яли, но пак не устояхме на традиционните ни ястия. Прибрахме се и на мен единственото ми желание беше отново да си легна. Дори не ми се пишеше в блога. Така презаредих, че днес (понеделник) сутринта се събудих сам още преди алармата ми.

По всичко личи, че е март

Ежедневие, Разни, , , ,

След вчерашния направо летен ден, в който нищо не ми вървеше и дори успях леко да се депресирам (поне завърши хубаво), направо не можах да повярвам че днес може да е такава зима. Ако вчера поне и за малко бях повярвал на синоптиците, сигурно щях да отида някъде на сноуборд 🙂 Все пак стигнах до Бойково, където също си имаше доста сняг:

Март месец е … и то 28-ми .. единия ден 20 градуса, другия сняг до колене 🙂

п.с. а леля Таня все така да ни глези с гозби 🙂

п.п.с. снощи успях да видя прехода от 2:59 към 4:00 (на е дисплея на squeezybox-a) ! Бях в дупката на времето ! Е, след това се наложи да стана в 9 да работя, но това си част от тръпката …

В неделя на Бойково

Пътешествия, Фотография,

Уж в предишния пост обявих, че днес ми е ден за почивка, но въпреки това следобяд/вечерта отидохме в Бойково. Дори си направихме разходка из селото преди традиционното ядене в кръчмата. Имаше навалял много хубав сняг и само ме е яд, че не хванахме малко по-светло време да станат още по-хубави снимки.

13 декември 2009

Ежедневие, Пътешествия, , , ,

Неделя, 13-ти 🙂 Събудих се малко преди обяд след поредната вечер в Петното. Имах някакъв план, че трябва да отида с майка ми по малко магазини. В началото си мислех какво толкова. Отидохме до новото Метро, където наистина всичко беше почти ОК. След това обаче отидохме до Jumbo, което е близо до там и всъщност ни беше основната цел. Е, там вече беше истински кошмар. Толкова много хора наистина не очаквах да видя. Още като влизахме не повярвах, че паркинга може да е препълнен. Когато отидох за първи път преди една-две седмици, малко след откриването му, беше толкова празно. А сега вътре беше препълнено, топло, и някакси много напрегнато. Предколедното пазаруване беше подгонило всички и направо беше неприятно. Върха беше когато една (млада) жена припадна точно пред касата, на която плащах … всички от охраната се разтърчаха, говореха по телефони. А аз през това време трябваше да си плащам покупките и да стоя отстрани. Стана ми чак гадно от цялата случка.

Поне междувременно се бяхме уговорили да ходим на кръчмата в Бойково, след като не бяхме ходили толкова време. Както не бях ял цял ден, се зарадвах много че ще се случи. Но дори и това не се стана лесно. Пътя беше в сняг и от разклона за Бойково беше “обезпясъчен” (tm на Таня), т.е. само сняг и лед. Спасчо дори се е завъртял на пътя, а аз реших да слагам вериги. Нещо и двамата с Йонов не можахме да се сетим как ставаше, щом се стигна чак до там че да гледаме упътването 🙂 Преди съм ги слагал наистина доста бързо, а този път ни отне доста време. Все пак с веригите нямахме проблем нагоре. В Бойковската кръчма се наядохме като велики боляри (както всеки път всъщност). Леля Таня готви чудЯсно ! На връщане сложихме вериги и на Спасчо на колата (този път значително по-бързо) и се прибрахме към Пловдив, където все още няма сняг. Ама то аз не държа да има. Нека си вали в планините – там трябва, че да ходим да караме.

неделя в Хисаря и Бойково

Пътешествия, Разни, ,

След като в предишния пост, написах как съм си изтощил батериите в петък и в събота през нощта, в неделя си ги презаредих по най-баналния начин – с ядене 🙂 Към обяд с нашите отидох до Хисаря да налеем вода. Освен водата имаме нещо като традиция и да хапваме там в някой местен ресторант. Така направихме и този път – наядох се едно хубаво ! Точно се прибрах в Пловдив и се разбрахме с другите да ходим в Бойково в нашата любима кръчма. И този път организацията не успя без множество телефонни разговори, но беше в рамките на нормалното. Този път дори бяхме повече хора с цели три коли. Както може да се очаква и там не издържах на домашните специалитети, и въпреки че не бях много гладен, пак се наплющях. О-хааа !