Нова година на Мандрица

Трета поредна година посрещнах в Мандрица. Родното село на майка ми се харесва на всички от компанията и винаги ходим там с радост. Част от групата тръгнахме още на 29-ти декември, а останалите идваха на порции следващите два дни. Максимално бяхме 14 човека 🙂 Една хич не малка компания хора. Този път, за разлика от предишните години, не използвахме двора, а стояхме главно вътре на топло. Разбира се си правихме разходки из селото и ходихме веднъж до Сив Кладенец. За пръв път от доста време виждах Мандрица в сняг.

На връх нова година се почерпих доста добре, след което много се радвах, че не се налагаше да се връщаме на 1-ви януари. Първият ден от годината беше отделен за реанимиране и пълна почивка. Чак вечерта една попара на Йонов ме върна към живота. Телефона си го включих чак на 2-ри следобяд, когато стигнахме по места където цивилизацията (и мобилните оператори) бяха достигнали.

Връщането до Пловдив на 2-ри януари си беше направо отделна история. Тъкмо предишния ден всичко се топеше интензивно, а сутринта се събудихме с чисто нова снежна покривка. В Мандрица нямаше много сняг, но ни предупредиха, че в Пловдив и най-вече в София вече имало по 20-30 cm. Въпреки това нямаше какво да правим и тръгнахме трите коли. В планината след Ивайловград вече беше натрупало доста, не беше добре почистено и аз реших да сложа веригите (само аз имах). Да си призная с вериги се чувствах идеално в снега. Нито веднъж не усетих залитане. Дори помагах на закъсали. Първо Жоро се обърнаха и едната гума попадна в канафката и се върнах да ги изтегля. След това дадох въжето ми на едно Audi A6 да го издърпат през планината с една Niva и с хората се чакахме долу в Малко Градище да ми го върнат. Малко след това извадих още една кола, която беше изхвърчала направо в нивата покрай пътя (дори снаждахме двете въжета, защото беше далечко). След тези преживявания взеха да ме бъзикат със “спасителя в снега” и че ще ми подарят жълт буркан и табела “пътна помощ”. В Любимец ми се видя малко по разчистено и свалих веригите, но май не трябваше да го правя. Останалите пътища също не бяха почистени и съм се движил с 20-30 km/h (според новия ми GPS – средна скорост при движение – 28 km/h). Общо време с почивките – 10 часа 11 часа, направо поставих нов рекорд, след лятното ни прибиране.

3 thoughts on “Нова година на Мандрица

  1. ох, след вчерашното многочасово прибиране на сестра ми от родните балкани само за вас си мислех, но си забраних да ти звъня и да те питам до къде сте я докарали, че да не заприличам на загрижена мама 🙂

  2. Прибрахме се в 10 часа, а тръгнахме в 11 сутринта, това не са ли 11 часа път?

Коментирай