Снощи май забравих да спомена, че при вчеращното ми катерене в планината си скъсах обувките и май този път наистина ме оставиха. Уж са Salomon и не бяха хич евтини (за кецове), а изкараха едва 4-5 месеца и то вече два пъти бяха носени на обущар. Днес след кратко търсене, не обичам да обикалям много по магазини и си взимам едно от първите неща които видя, отидох в туристическия магазин на Антим Iви и си взех кецове от там. Надявам се като са от там да са малко по-здрави – на мен само това ми трябва, да ми издържат на темпото на ходене. Иначе са от черна кожа с някакви бежави ленти от страни и малко велур отпред – нищо особено, дори не са особено красиви, просто разчитам, че трябва да са поне малко туристически и здрави. Меки и удобни са и дори може да стават за есента. Въпроса беше спешен, защото другите ми обувки имат дупка отдолу, и ако завали един дъжд оставах без обувки.
Между другото си взех и една тениска от магазин КАНАПЕ, който днес има рожден ден и всичко беше на половин цена 🙂 Там дори попаднах на една позната, която се оказа, че работела там. Тениската е бяла с червен надпис “Kill Bill”, само където няма пингвин с меч, но и така става 🙂
П.С. Честит празник на всички пловдивчани и българи !
Честит празник и на теб, Ице 🙂
Сега съжалявам, че не останах в Пловдив да си видя родния град в празнични одежди (предполагам е имало някакви спектакли, заря, експозиции в музеи).
Заря естествено имаше, но аз я гледах от далече в едно заведение на маса 🙂
Иначе този и другия месец се водят есенен салон на изкуствата в Пловдив и почти всички галерии и музеи са пълни с нещо интересно, а и “Сцена на кръстопът” започва на 10-ти, така че културната програма е пълна.
Зарята от особено близо до Сахат тепе място беше брутална. Цялата къща, в която бяхме се тресеше като на земетресение.