Днес ми беше много готин ден, въпреки че се чувствам малко гузно. По принцип трябваше следобяда да карам нашите до едно село на близо по един лош повод, но майка ми не можа да излезе по-рано от работа и се отложи за по-късно. Аз вече си бях освободил следобеда от работа и реших да го запълня с нещо по-приятно. Ходеше ми се някъде … погледнах кой в Q-то и кой е свободен за разходка. Веднага се навиха Вилито и Яна и решихме да отидем в Храбрино, за да избягаме малко от невероятната пловдивска жега. С астралката стигнахме бързо и тръгнахме нагоре към скалите. Аз не бях ходил преди и добре, че Вилито знаеше пътя. Оказаха се малко по-далече от колкото очаквах. На изкачване по едно време свърши пътеката и за малко вървяхме през дива гора, като горе-долу спазвахме посоката. В последствие се оказа, че просто трябва да се следва маркировката за хижа Здравец, но така беше по-интересно 🙂 Имаше чешми със студена вода, която добре ни разхлаждаше. Скалите бяха много величествени, много отвесни и много високи. Яна едвам преодоляваше страха от височини. Дори и на мен на моменти ме хващаше страх да поглеждам надолу. Постояхме малко най-отгоре, хапнахме сандвичи, но слънцето си беше доста силно и тръгнахме обратно. Все пак в 17 часа трябваше да съм у нас, за да ходя с нашите на село. Така за няколко часа си направих много хубава разходка. Друго си е планината, дори и жегата е различна.

Тъпото беше, че не обичам да лъжа хората, а днес се наложи на някоплко пъти да прикривам част от истината. На работата не казах, че пътуването се отлага за 17 часа, у нас не казах, че съм излязъл от работа по-рано, на Яна и Вилито не им казах, защо не бях на работа … всъщност за нищо не съм излъгал, но ми някакво гузно.