Гледах “Най-дългият годеж” (“A very long engagement” или “Un long dimanche de fian?ailles“, както е в оригинал. Вие преценете как да си го преведете). Тежък филм ! Тежък, тежък, тежък … Може би и нагласата ми не беше такава. Надявах се да е подобен на Амели, но не. Надявах се да е обърнато повече внимание на романтичната страна, но не … главното беше войната. Войната с цялата й жестокост. Казвал съм го и преди, но ще повторя – не обичам войните, не обичам дори филми за войни. Надявам се да не видя с очите си такова нещо.

Най-странното беше, че на моменти във филма имаше комедийни ситуаци, в стил Амели, които от една страна въобще не отиват на подобен филм, но от друга, ако ги нямаше и тях, щеше да стане още по-труден за гледане. Честно казано имам филма на твърдия ми диск, но реших да го гледам на кино, за да го усетя по-добре и наистина сега мисля, че го преживях доста силно. В крайна сметка не съжалявам – много красив и силен филм е, и исках да го гледам, най-малкото от уважение към авторите на Амели, който е един от любимите ми филми въобще. А и не са много европейските филми, които се появяват по кината.