Category Archives: Фотография

Ливиньо ден 6 – последия

Последния ни ден за каране. Отново бяхме само с Елица и го карахме по-яваш. Направихме отново склона от Костачия до Каросело и останахме там. Печахме се на слънцето, спуснахме няколко пъти и към 14 часа решихме че стига толкова. Аз от няколко дена имах идея да отида да снимам. За целта се прибрах до къщата, оставих сноуборда, взех фотоапарата, двата обектива и филтрите и се върнах отново на лифта за Каросело. Мисля че успях да си направя хубави картички от Ливиньо 🙂

И това е. Утре сутринта си тръгваме. Дадохме сноубордите в тюловете на другите коли, събираме багажите и живот и здраве в неделя трябва да сме си в България.

Аз лично съм много доволен от първото ми Ливиньо ! Видях от всички – сняг, зима, пудра, слънце, мъгла, широки писти … Доволен съм ! Казах първото ми Ливиньо, защото знам, че няма да е последното

27 април 2012
21:55
Ливиньо

Снежен Пловдив

В петък Пловдив беше супер снежен и слънчев. Използвах обедната си почивка за кратка фоторазходка из центъра. Снимките не са кой знае какво, но си струва да се запомни този момент. Толкова много сняг отдавна не е имало в Пловдив. И продължава да вали ! Вижте целия албум в Нашите Снимки.

Триводици

След чудесното парти на DJ Soupdragon в петък вечер в Мария Луиза и последвалото прибиране към 6 часа сутринта, реших че ми трябва малко разходка. Имаше едно предложение да отида до село Триводици и не се поколебах да се съглася. Имах малко свободно време и отидох до едни близки рибарници. Нямаше хора и беше много приятно. Разходих се, поседях на шарена сянка (направо си полежах да си призная 🙂 ), и най-вече – поснимах.

Тези рибарници си бяха направо мини язовири. Определено скоро трябва да отидем някъде на язовир, на полянки, на палатки … липсва ми много вече !

между другото, извън темата, за април съм поставил собствен рекорд за най-много снимки за един месец – 2463 !

Фото-купон

Снощи Мими организираше купон у тях и аз реших да отида. Оказа се че има чудесен нов апартамент, който си го е направила много яко. Беше казала да си нося фотоапарата, но не знаех какво точно ще става. В началото си пийвахме, хапвахме, дъра-бъра … и към 12 часà решихме да си направим една фотосесия. Едно от момичетата се съгласи да я снимаме. Мими нещо се отказа в последния момент да снима. Така двама фотографи, два Nikon-а, 4 обектива, един модел, малко подръчни материали и кофти (направо никакво) осветление се събрахме в една празна стая и се развихрихме. Щракахме до 2 часà, докато направо се изморихме. Общо взето всички бяхме аматьори, така че беше забавно. За другия път само трябва да се подготвим с по-добро (т.е. поне някакво) осветление … т.е. дано да има друг път 🙂 А от този съм много доволен. И от събирането и от снимането. Прибрах се към 5 сутринта.

Ето няколко мои снимки от фотосесията:

Дълъг обектив

Няма как – след като си купиш DSLR фотоапарат веднага започва да си мислих за обективи. А те за съжаление хич не са евтини 🙁 След като през декември си купих Nikon D5000, днес дойде време и за първия (на практика втория) ми обектив. Китовия за сега до някъде ми върши работа за широкоъгълен, а ми липсваше телеобектив. След доста чудене се спрях на Nikkor AF-S DX VR 55-200mm f/4-5,6G IF-ED (ей това му е цялото име 🙂 )

Пробвах същия на последния HandMade Day, както и сега на Кара Дере от Елито и мисля, че ми върши работа за любителски снимки. Знам че има и по-хубави, но те са и с по-хубава цена 🙂 Взех го втора ръка от photo-forum-а. Днес пристигна (с куриер) и изглежда като нов, работи си, няма видими дефекти, така че за сега е ОК. В обедната почивка нащраках малко кадри и съм доволен.

В неделя на Бойково

Уж в предишния пост обявих, че днес ми е ден за почивка, но въпреки това следобяд/вечерта отидохме в Бойково. Дори си направихме разходка из селото преди традиционното ядене в кръчмата. Имаше навалял много хубав сняг и само ме е яд, че не хванахме малко по-светло време да станат още по-хубави снимки.

Улиците на Добростан *

Първото, което виждате, след като влезете в Добростан е площада между кметството, училището, читалището и параклиса :

dobrostan-01

на площада все още може да се разчете надписа “Да живее 1-ви май”

dobrostan-02

До него по стара традиция стигат улиците “Победа”

dobrostan-03

и основната улица, която пресича цялото село, “9-ти септември”

dobrostan-04

която вече се казва “Марциганица”

dobrostan-05

Малко след това стигаме и до улица “Свобода”

dobrostan-06

която обаче представлява ето това:

dobrostan-07

Същата е съдбата и на моя фаворит – ул. “Каменица”

dobrostan-08

която е една прекрасна зелена полянка

dobrostan-09

Не по-различно е положението и на ул. “Люляк”

dobrostan-10

но важното е да има табела и всичко да е обозначено.

dobrostan-11

Въобще улици може да няма, но имена трябва да има !

dobrostan-12

dobrostan-13

dobrostan-15

dobrostan-14

dobrostan-16

и за финал една (почти) напълно автомобилна пейка на улица … всъщност има ли значение името, когато си там …

dobrostan-17

* заглавието е взаимствано от блога на Еленко и неговата поредица Улиците на …

Крайбрежието на Хърватска … или от Риека до Дубровник

Като пътувате от Триест (Италия) през Словения към морето на Хърватска, първия по-голям град е Риека (Rijeka). Риека е неголям град, предимно индустриален и жилищен.

Rijeka

Центъра е сравнително хубав, но определено не е много туристически град.

Rijeka - center

Rijeka - theatre

Крайбрежието няма да Ви впечатли със нищо. Доста е индустриално и не е много приятно просто да стоиш и да гледаш морето.

Rijeka-seaside

Rijeka-seaside2

Има доста големи молове, ако се интересувате от шопинг, но за морски туризъм не го препоръчвам. По-добре тръгнете на юг.

Continue reading Крайбрежието на Хърватска … или от Риека до Дубровник

24 септември 2008

24-ти ! ЧРД, Гери 🙂

Докато отивах да се видим, най-сетне си доразгледах изложбата 360° България пред пощата. Нямах подарък за Гери, но веднага след като разгледах изложбата, се върнах и взех картички със снимки. Не обичам да търся подаръци за рожден ден, но когато нещо ми хрумне, че е за някой го взимам и без повод, а фотографиите на изложбата наистина са хубави.

След като пийнахме по бира-две, с Яна и Жоро тръгнахме към Найлона. По пътя минахме отново през изложбата и дори се обзаложихме, че който е бил на най-много места от снимкте, другите двама му купуват бира. Е, аз бях последен с едва 16 места (от общо 120). Жоро беше номер едно 🙂 Така вечерта ми завърши в Найлона на концерт … а след това пак заваля …