Category Archives: Лични

Ало

Искам да се похваля, че Божидар вчера самостоятелно ми се обади по телефона. Имам предвид съвсем нарочно – взел телефона на майка му, цъкнал на снимката ми, аз вдигам и той „ало, тате, какво правиш? Кога ще се върнеш от работа?“. И преди сме си говорили или е затварял когато си говорим с Вилито, но така да прояви инициатива – за първи път. Това заедно с, че напоследък пазарува сам в магазина (даваш му стотинки, влиза, избира си (най-често сокче), пита колко струва, плаща и си излиза) и е започнал съвсем съзнателно да ме издебва и плаши, показва колко е пораснал 🙂

Промени

Как се променят нещата само. Всъщност не е изненада, че се променят а скоростта с която се променят. Само до преди година и няколко месеца Божидар все още го нямаше, а от както се появи веднага приоритетите се променят. Вече дори като сме на почивка (или планираме такава), не се интересуваме дали ни е харесало, а на него дали му е добре (справка седмицата в Мандрица от предишния пост). Дори като съм плажа преди си мислех че е пълно с topless мадами, а сега гледам че е пълно с деца. Само ги гледам и си мисля – колко си са големи, какво правят, сравнявам ги с нашия … или дори гледам с какви колички са. Просто до толкова Божидар и всичко около него ни е влезнало в главата.
От няколко поста си мисля да вмъкна тези мисли, но все нещо става и ги оставям по-сухи. Сега просто си дойде времето и мястото и то в отделен пост. Всичко си идва на време.

Промените са хубаво нещо.

п.с. откакто се е родил Божидар не съм си включил алармата за събуждане нито веднъж и дори съм спокоен, че няма да закъснея за работа. А преди спях до много късно.

Християнче

Днес кръстихме Божидар. Като цяло, бях много притеснен за този ден, но всичко мина много по-добре отколкото очаквах. Посрещнахме много гости, и не на шега си казвахме, че кръщенето си е половин сватба. Естествено, бях най-притеснен за това как ще се държи Божидар, особено след многото драматично-ревливи истории, които бях чул. За голяма радост той беше много послушен. Дори, когато го потопиха във водата на купела, той по-скоро беше доволен – усмихваше се и риташе. Единствено нададе глас когато му режеха от косата, но само толкова, колкото да покаже, че все още е бебе. Всъщност, най-голямото ми притеснение беше как Божидар ще стои при Ники (кръстника му), но това не се наложи. Попът разреши детето да бъде в майка си през цялото време. Така Божидар стоеше сравнително кротко.
Кръщенката направихме в църквата “Св. св. Кирил и Методий“, която е много хубава, а и попът ни направи добро впечатление още когато заведохме Божидар на 40 дена. След официалната част отидохме на почерпка в ресторант “Хитър Петър”, където пък беше и нашата сватба. Както написах и в началото – всичко се получи много добре. Ето и няколко снимки:

17154275373_01564d900b_k

17774645095_5852325f79_k

17152044504_4b2501cb0d_k

17154181393_1173df5be2_k

Божко проходи

От около месец Божидар се опитва да ходи, но от днес го броим официално 🙂 Направихме му прощъпулник. С Вили мислихме какви предмети да му сложим, като гледахме да изразяват добре различни професии, да не са му познати, и да няма много ярки и примамливи и накрая се спряхме на пет – компютърна мишка (компютърен специалист, ИТ като цяло), отвертка (техничар, инженер …), книга (учен, писател), дървена лъжица (готвач), GPS (пътешественик).

Прощъпулник

Мисля, че това е оптималния брой предмети, които да се сложат, без детето да се шашка. Божидар отиде до масата, огледа се и след много малко чудене хвана … отвертката !

Божидар прощъпулник

Да ни е честит следващия инж. Илиев :–)

Ново начало

Преди около две седмици с мен се свързаха едни хора, които проявяваха интерес към моя сайт fuelo.net. След няколко срещи, през тези две седмици, се стигна до днес, когато създадохме “Фуело ООД”. Така вече съм съдружник във фирма, за първи път, и то със хора, които на практика не познавам. Общо сме 5 човека, като е хубаво, че всеки е силен в различна област и вярваме, че заедно може да постигнем нещо голямо. За мен най-хубаво, е че Фуело ще може да реализира някои мои идеи, които беше немислимо да се справя сам. Днес беше само началото, от утре започваме да реализираме мечтите си.

1 година брак

Днес с Вили навършване 1 година от нашата сватба. И ако се чудите какво е да си женен – не е нещо особено. Голямата промяна в живота ни дойде с раждането на Божидар. Ето това вече е събитие, което променя начина ти на живот … дори да не искаш. Сватбата е един купон, просто още един повод да се съберете и пийнете. Поне се радвам, че моите спомени от сватбата са такива. Като цяло знам, че може да бъде и много нервно събитие. Сега, една година по-късно, съм дори още по-щастлив!

Илиеви

Божидар на 1 седмица

Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.

Божидар

В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂

Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.