Category Archives: Лични

Промени

Как се променят нещата само. Всъщност не е изненада, че се променят а скоростта с която се променят. Само до преди година и няколко месеца Божидар все още го нямаше, а от както се появи веднага приоритетите се променят. Вече дори като сме на почивка (или планираме такава), не се интересуваме дали ни е харесало, а на него дали му е добре (справка седмицата в Мандрица от предишния пост). Дори като съм плажа преди си мислех че е пълно с topless мадами, а сега гледам че е пълно с деца. Само ги гледам и си мисля – колко си са големи, какво правят, сравнявам ги с нашия … или дори гледам с какви колички са. Просто до толкова Божидар и всичко около него ни е влезнало в главата.
От няколко поста си мисля да вмъкна тези мисли, но все нещо става и ги оставям по-сухи. Сега просто си дойде времето и мястото и то в отделен пост. Всичко си идва на време.

Промените са хубаво нещо.

п.с. откакто се е родил Божидар не съм си включил алармата за събуждане нито веднъж и дори съм спокоен, че няма да закъснея за работа. А преди спях до много късно.

Християнче

Днес кръстихме Божидар. Като цяло, бях много притеснен за този ден, но всичко мина много по-добре отколкото очаквах. Посрещнахме много гости, и не на шега си казвахме, че кръщенето си е половин сватба. Естествено, бях най-притеснен за това как ще се държи Божидар, особено след многото драматично-ревливи истории, които бях чул. За голяма радост той беше много послушен. Дори, когато го потопиха във водата на купела, той по-скоро беше доволен – усмихваше се и риташе. Единствено нададе глас когато му режеха от косата, но само толкова, колкото да покаже, че все още е бебе. Всъщност, най-голямото ми притеснение беше как Божидар ще стои при Ники (кръстника му), но това не се наложи. Попът разреши детето да бъде в майка си през цялото време. Така Божидар стоеше сравнително кротко.
Кръщенката направихме в църквата “Св. св. Кирил и Методий“, която е много хубава, а и попът ни направи добро впечатление още когато заведохме Божидар на 40 дена. След официалната част отидохме на почерпка в ресторант “Хитър Петър”, където пък беше и нашата сватба. Както написах и в началото – всичко се получи много добре. Ето и няколко снимки:

17154275373_01564d900b_k

17774645095_5852325f79_k

17152044504_4b2501cb0d_k

17154181393_1173df5be2_k

Божко проходи

От около месец Божидар се опитва да ходи, но от днес го броим официално 🙂 Направихме му прощъпулник. С Вили мислихме какви предмети да му сложим, като гледахме да изразяват добре различни професии, да не са му познати, и да няма много ярки и примамливи и накрая се спряхме на пет – компютърна мишка (компютърен специалист, ИТ като цяло), отвертка (техничар, инженер …), книга (учен, писател), дървена лъжица (готвач), GPS (пътешественик).

Прощъпулник

Мисля, че това е оптималния брой предмети, които да се сложат, без детето да се шашка. Божидар отиде до масата, огледа се и след много малко чудене хвана … отвертката !

Божидар прощъпулник

Да ни е честит следващия инж. Илиев :–)

Ново начало

Преди около две седмици с мен се свързаха едни хора, които проявяваха интерес към моя сайт fuelo.net. След няколко срещи, през тези две седмици, се стигна до днес, когато създадохме “Фуело ООД”. Така вече съм съдружник във фирма, за първи път, и то със хора, които на практика не познавам. Общо сме 5 човека, като е хубаво, че всеки е силен в различна област и вярваме, че заедно може да постигнем нещо голямо. За мен най-хубаво, е че Фуело ще може да реализира някои мои идеи, които беше немислимо да се справя сам. Днес беше само началото, от утре започваме да реализираме мечтите си.

1 година брак

Днес с Вили навършване 1 година от нашата сватба. И ако се чудите какво е да си женен – не е нещо особено. Голямата промяна в живота ни дойде с раждането на Божидар. Ето това вече е събитие, което променя начина ти на живот … дори да не искаш. Сватбата е един купон, просто още един повод да се съберете и пийнете. Поне се радвам, че моите спомени от сватбата са такива. Като цяло знам, че може да бъде и много нервно събитие. Сега, една година по-късно, съм дори още по-щастлив!

Илиеви

Божидар на 1 седмица

Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.

Божидар

В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂

Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.

Баща

От днес съм баща ! Тази сутрин около 7 без 10, Вилито роди момче. Юнакът беше 3420г и 49 см, което е доста голямо за малката ми Вили, но тя е герой ! Обичам те, Вили ! А малчуганът ни ще се казва Божидар.

Божидар

Фациалис

Стана тя каквато стана и сега съм в болница. Общо взето всичко започна в четвъртък следобяд, когато усетих засилено сълзене в очите, но не му обърнах много внимание (само доста ги търках). Вечерта, като се прибрах, нещата се влошиха – когато започнах да се храня, усетих че нещо не е наред. Някак си ми беше изтръпнала лявата буза. Кръвното ми беше силно повишено и Вилито се обади на 112. От там казаха, че няма да пратят линейка, но е хубаво да отидем в окръжна за да ме прегледат. Веднага отидохме и там се отнесоха ужасно. Не искаха да ни приемат с мотива, че не са дежурни и нямат доктор. Последва второ обаждане до 112, след което се появиха двама доктори. Сложиха ме да легна и въобще не ми обръщаха внимание. Измериха ми няколко пъти кръвното, накрая ми биха една инжекция и ни пуснаха. Поне ни успокоиха, че нямам инсулт. Прибрахме се вкъщи и трябваше да изчакам до следващия ден на обяд, докато мога да отида при личната ми лекарка.

  В петък в 13 часа бях в кабинета на личната ми лекарка, която след като ме изслуша, каза че имам увреждане на лицев нерв и ми трябва невролог. До преди това не бях сигурен, дали не съм за очен лекар. Веднага отидох в ДКЦ “св. Георги”, там веднага ме прие д-р Ненчев, който още като ме видя, с две докосвания и няколко въпроса, веднага му стана ясни че има фациалис, т.е. нечуствителност на лицев нерв. Каза, че това се лекува в болница. Не ми препоръча да отказвам и веднага започна да звъни, къде в петък вечер могат да ме приемат. Оказа се проблем и чак от третия опит се съгласиха за ме вземат в “Каспела”. Така много набързо се озовах в болница.

А Фациалис е кофти нещо – просто казано не мога да си движа половината лице. Най-много ми пречи като се храня. Досега не знаех колко е важна бузата, за да си придвижваш храната. Другото абсурдно е че дори си прехапвам устните, докато дъвча, защото не мога да я преместя. Сега ям само от едната страна и бавно. Другото гадно, е че не мога напълно да си затварям едното око и то може да изсъхне. То и затова толкова са ми сълзяли.

Иначе в Каспела е много готино като обслужвне и обстановка. Стаите са много готини. Сестрите, докторите и дори чистачките са учтиви. Не че е много хубаво да идвате тук, но в момента съм и мога да кажа само хубави работи. Да видим дали ще мога да кажа същото за докторите след време. Все още не знам колко време ще стоя тук. Всички казват, че това минава много бавно.

Равносметка 2013

За тази година равносметката е проста – не отидох нито веднъж на палатка и на Кара дере, но направих може би най-важното нещо в живота ми – ожених се !

Прегледах на бързо какво съм писал през месеците, и гледам че е доста малко. Този път не мисля да слагам връзки по събития и месеци, затова ето ги всички постове за 2013-та на куп.